На 25 юни, докато Европа чества устойчивото бъдеще, в Бобов дол хората разгръщат с ръце сивата маса пред лицата си, за да преминат по улиците. Не метафора. Физическа, отровна реалност. Въздух, който може да се пипне. А който може да се пипне, убива.
Това не е новина. Това е хроника на едно продължаващо престъпление — от години. И то не е само екологично. То е политическо. Социално. И морално.
Природозащитникът Тома Белев публикува снимка и коментар, в който сарказмът реже като въглищен прах през дробовете:
„И днес край Бобов дол хората не просто виждат какво дишат, но го и разбутват с ръце, за да преминат. Но Комисията за противодействие на корупцията няма да влезе там, в общината или в МОСВ. Предлагам им да обявят 25 юни за ден на чистия въздух, на който да се молят пред иконата на Ковачки.“
Тази ирония е вик. И този вик отеква, защото въглищният дим в Бобов дол не е просто продукт на остарели ТЕЦ-ове, а на мрежа от зависимости, прехвърляне на отговорности и мълчаливо съучастие. От МОСВ до местната власт. От прокуратурата до Комисията за противодействие на корупцията /КОНПИ/.
Къде е КОНПИ?
Къде е прокуратурата?
Къде са проверките, когато гражданите разнасят снимки, видеа, проби и реални медицински диагнози?
Отговорът мълчи между стените на институции, които трябва да защитават обществения интерес. И затова предложението на Белев звучи толкова точно в своята горчива сатира — 25 юни за ден на „чистия въздух“ и поклон пред „иконата на Ковачки“. Това вече не е просто коментар. Това е диагноза за държава, в която индустриалният феодализъм все още разполага с по-голяма власт от закона.
Кой печели от това мълчание?
Като че ли никой не смее да изрече гласно името на Христо Ковачки в контекста на отговорност. Защото щом става дума за централи, свързани с него, мълчанието на регулаторите става гръмко.
Доклади има. Сигнали има. Факти има. Но няма действия.
Междувременно стотици хора живеят като в камера за газови експерименти. Деца кашлят по пътищата. Старци не излизат от домовете си. А нивата на фини прахови частици остават извън нормите за живот. Но явно в границите на корупционното търпение.
Това е протест, не просто пост
Публикацията на Белев не е просто позиция на един екоактивист. Тя е символ на безсилието и гнева, които ври под повърхността на гражданското общество. Гняв от това, че все още в България здравето може да бъде търгувано, а въздухът — отстъпен в полза на икономически интереси, замаскирани като „инвестиции“.
Докато хората размахват ръце, за да си отворят път през смог, политиците размахват ръце, за да се измият от отговорност.
Време е за истински ден на чистия въздух
Не саркастичен. Истински. Ден, в който КОНПИ, МОСВ и прокуратурата да отворят врати не за поклонение пред икони, а за работа в полза на хората. И не само в Бобов дол, а навсякъде, където въздухът убива в тишина, докато институциите пазят удобна слепота.
А до тогава – нека 25 юни бъде денят, в който мълчанието се превърна в съучастие. И денят, в който гражданите започнаха да броят не дните без смог, а дните до справедливост.
Присъединете се към нашия Телеграм
Япония с интерес към тунелите под Стара планина и линията Пловдив–Турска граница
