Българската народна банка /БНБ/ ревизира нагоре очакванията си за инфлацията през следващите години, става ясно от публикуваната на сайта ѝ макроикономическа прогноза.
Според новите оценки, инфлацията, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще достигне 3,8% през 2025 г., спрямо предишната прогноза от 3,5%. За 2026 г. БНБ вече очаква същото ниво – 3,8%, но това представлява съществена ревизия нагоре с 1,3 процентни пункта спрямо мартенската прогноза от 2,5%. За 2027 г. институцията предвижда инфлация от 3,0%, с 0,4 пункта над досегашните очаквания.
Причини за корекцията са по-бързото повишение на цените на услугите и храните, както и очакваният ръст на частното потребление и заплатите. За 2026 г. основни фактори ще бъдат базисната инфлация и по-голямото увеличение на цените на храните и административно регулираните стоки. През 2027 г. ценовият натиск ще засегне всички основни компоненти на потребителската кошница.
Паралелно с инфлационните прогнози, БНБ леко повиши и очакванията си за растежа на икономиката. За 2025 г. БВП се очаква да нарасне с 2,9% (при предишна прогноза от 2,8%), а за 2026 г. – с 2,7% (при 2,2% по-рано). За 2027 г. обаче очакваният ръст е понижен от 3,1% на 2,7%.
Според БНБ ускоряването през 2025 г. ще се дължи основно на по-силно вътрешно търсене и по-голям принос от натрупването на запаси. За 2026 и 2027 г. промяната в растежа е свързана с нови допускания за външното търсене и с ревизирания подход към отчитане на публичните инвестиции в отбранителна техника.
Централната банка прогнозира и рязко увеличение в растежа на депозитите на неправителствения сектор – до 15,7% към края на 2025 г. Основната причина е очакваното активно депозиране на свободни средства в навечерието на присъединяването на България към еврозоната, разглеждано като подготовка за превалутиране в евро.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Темида следи партиен цвят“: ПП алармира за институционален натиск
