След триумфа си на Уимбълдън, Яник Синер първо благодари не на треньора си или на публиката, а на човека от другата страна на мрежата – Карлос Алкарас, пише „BBC“. С думи, изпълнени с уважение, Синер призна трудността да се изправиш срещу такъв съперник, но подчерта и приятелството им извън корта. Това беше още един момент, който показа, че това съперничество далеч надхвърля резултатите.
Финал, който ще се помни – и ще се повтаря
Във финала на Уимбълдън Синер сложи край на защитата на титлата от страна на Алкарас. Това беше първият им сблъсък на финал от този турнир, но едва ли ще бъде последният. Италианецът стана първият, победил испанеца на финал от Големия шлем – както и Алкарас е първият, победил Синер. Това равновесие показва колко дълбоко е тяхното съперничество.
Цифрите зад сблъсъка
Двамата са доминирали в последните седем турнира от Големия шлем, като Синер има четири титли, а Алкарас – пет. В преките двубои испанецът води с 8–5, но Синер най-накрая прекъсна серията от пет поредни загуби и сложи край на победния марш на съперника си. Почти всеки техен мач е драма – само четири от тринадесет са решени в два сета. Най-епичната им среща остава четвъртфиналът на US Open 2022, продължил над пет часа.
Синер: тихата сила
На корта Синер е по-сдържан, но изключително ефективен. С движения, напомнящи Джокович, и със стабилен сервис и форхенд, той изгражда играта си методично. Въпреки победата, той призна, че продължава да се учи от Алкарас. „Продължавам да се възхищавам на Карлос“, казва той, добавяйки, че ще работи върху аспектите, в които съперникът му все още превъзхожда.
Алкарас: харизмата на корта
Алкарас е противоположността – енергичен, харизматичен, обичан от феновете. Дори в трудни моменти играе с усмивка. Сервисът му не беше на висота във финала, но ударите му продължават да впечатляват. Самият той многократно подчертава, че съперничеството със Синер го мотивира.
„Не виждам други играчи, които да се състезават на това ниво, когато се изправят един срещу друг“, казва Алкарас.
Какво следва след Голямата тройка?
С края на ерата на Федерер, Надал и Джокович, тенисът има нужда от нова история. Пат Кеш нарича Синер и Алкарас „спасителите на мъжкия тенис“. Джон Макинрой сравнява двамата с „Огън и лед“ съперничеството на своето време – Борг и Макинрой – както и с битките на Федерер и Надал. Според Тод Уудбридж, те са събрали най-доброто от своите предшественици и го издигат на ново ниво.
Род Лейвър обобщава с уважение и яснота:
„Нарастващата им съперничество е дар за нашия спорт… Независимо дали печелят или губят, те се състезават с радост, класа и спортменство. Това е, което прави шампионите.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Новото лице на българския тенис: Иван Иванов покори „Уимбълдън“ при юношите
