Изпълнението на държавния бюджет към юни 2025 г. отчете рязък ръст от 55% в постъпленията по корпоративния данък – от 2 милиарда лева за първото полугодие на 2024 г. до 3.1 милиарда лева тази година. Но зад тази на пръв поглед позитивна динамика се крие сериозен финансов механизъм, който повдига въпроси за устойчивостта на приходната част на бюджета.
Политикът Владислав Панев алармира чрез публикация в социалните мрежи, че този ръст се дължи в голяма степен на авансово платени данъци от банките – средства, които би следвало да постъпят едва през 2026 г. По негови думи, в графата „данъчни активи“ на банковите баланси към юни са отчетени над 500 милиона лева, докато преди три месеца тази сума е била почти нулева.
Натиск или стимул?
По думите на Панев, държавата е „убедила“ банките да внесат тези суми предварително, с цел да подобри текущото изпълнение на бюджета. Освен авансите за бъдещи периоди, още 500 милиона лева са били платени и за текущата година, макар и преди реалната им падежна дата.
Разпределението между финансовите институции показва пропорционалност спрямо печалбите: Банка ДСК е внесла 118 млн. лв., Уникредит – 95 млн., ОББ – 62 млн., а Пощенска банка – 53 млн. лв. Няма нито една банка, която да не е участвала.
„Така се връзва бюджетът за юни“, пише Панев, но предупреждава, че подобни действия отварят сериозни рискове за бъдещи периоди: „Дали ще се ползват такива способи до края на годината и какво ще правим през 2026 г. (може би тогава ще се внася данък, дължим през 2027) е въпрос, за който ще се мисли тепърва.“
Експертни опасения
Анализатори предупреждават, че подобен подход създава временен ефект и прикрива потенциален дефицит. Авансовите плащания водят до временен бюджетен комфорт, но не решават структурните проблеми на приходната част. Още повече – подобни практики могат да ограничат ликвидността на банковата система и да създадат прецедент за нови форми на фискален натиск.
Присъединете се към нашия Телеграм
