Политическата криза в България в края на ХІІІ и началото на ХІV достига своя апогей, след като Чака, един от потомците на Чингиз хан, идва на власт в Търново. Това става поради неговата връзка с Тертеровата династия – от 1285 г. с принудителен брак Чака е женен за най-малката дъщеря на цар Георги І Тертер – Елена Тертер.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
Чака е син на хан Ногай, роден от първата му съпруга Алаха. Бащата на Чака се издига до пръв военачалник и велик везир на ”Златната орда”, като поставя за ханове свои марионетки. През 1299 г. хан Токту се опълчва срещу Ногай и в ордата започва междуособна война, в която Ногай е победен и убит.
Чака се опитва да запази бащиното си наследство и дори да заеме върховната власт, като убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. За кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите в Бесарабия, а по-късно и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав.
Възползвайки се от положението в България по това време, той навлиза с остатъците от армията си и се съсредоточава пред стените на столицата Търновград с намерение да установи тук властта си. Това хвърля в паника царица Смилцена и нейният син Иван Смилец. Търновските боляри отказват да пуснат Чака в града, но Теодор Светослав спечелва доверието им с щедри подаръци и те отварят вратите на столицата.
Алчност на властимащите не среща одобрение в провинцията. Сепаратизъм разпокъсва територията на държавата и царството вече не представлява едно цяло.
Чака не е коронясван за български цар, тъй като е мюсюлманин, но фактически е признат за владетел на България по силата на васалната зависимост от времето на Ногай. Същевременно Теодор Светослав влиза в правата си на съвладетел, като по този начин се възстановява положението отпреди 1292 г.
Част от болярите и патриарх Йоаким се обявяват срещу Чака и Теодор Светослав като натрапници в Търново, особено след като научават, че хан Токту изпраща войска срещу България. През това време Теодор Светослав действа решително и се справя с опозицията, като екзекутира патриарх Йоаким, обвинявайки го в предателство. Но той също осъзнава, че присъствието на Чака в Търново носи голяма заплаха, тъй като пълководците на хан Токту, Бурлюк и Тонгуз приближават столицата на българите, където е приютен Чака.
За да се предпази от ново татарско нашествие, Теодор Светослав задържа Чака под стража, а няколко дни по-късно заповядва на палачите да го удушат.
Мъртъв Чака е обезглавен от Теодор Светослав, а главата му е осолена и изпратена като дар на хан Токту. Като израз на благодарност татарският хан отстъпва на цар Теодор Светослав старите български земи до устието на р. Днестър, включващи крепостта Белград-Монкастро (дн. Белгород Днепровски в Украйна).
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската история с Румен Петков: Царица Смилцена Палеологина – регентът на своя малолетен син
