България все повече функционира като периферна територия в една глобална дигитална империя. Това не е метафора – това е структурна реалност. Макар формално да е част от Европейския съюз /ЕС/, страната няма ефективен контрол над информационните потоци, които преминават през живота на хиляди граждани ежедневно.
Алгоритмите замениха администрацията
„Facebook e новото кметство“, коментира технологичният философ Джарон Лание.
Но у нас това е буквално вярно: огромна част от обществените дебати, включително политическите, се водят изцяло в частни платформи, управлявани от алгоритми, чиято логика не е публична.
Според доклад на „Репортери без граница“ от 2024 г., България е на 59-то място в света по свобода на медиите (2024), но реалният медиен пейзаж се формира от Meta, Google и TikTok – платформи, които не подлежат на национален контрол.
Пазар без данъци, съдържание без суверенитет
Българските медии масово зависят от Google Search и Facebook за трафик. Данните от SimilarWeb и Gemius за 2023–2024 г. показват, че над 60% от посещенията в повечето новинарски сайтове идват от именно тези източници. Платформите извличат стойност – чрез реклама, данни и поведенчески профили – без да връщат обратно в местната икономика. Това е типичен модел на дигитален империализъм, описан от професор Шошана Зубоф в книгата ѝ „The Age of Surveillance Capitalism“.
TikTok: когнитивна зависимост
Проучване на OpenAI + Digital Native Research от 2023 г. показва, че възрастовата група 15–24 в България прекарва над 95 минути дневно в TikTok – над средноевропейското ниво. Но съдържанието, което виждат, не е локално, нито културно балансирано – то е формирано от интересите на глобален алгоритъм, обучен на англоезични и комерсиално вирусни модели.
Платформите не просто филтрират реалността – те оформят критериите какво е важно, нормално и истинско.
Алгоритмична цензура и видимост
Български теми рядко достигат до глобална или дори регионална видимост в платформите, освен ако не са сензационни или конфликтни. Това води до „невидима колонизация“ – културното изчезване чрез дигитална тишина. Ключови кампании и позиции остават в сянка, защото алгоритмите не ги считат за релевантни – а държавата няма механизъм да се противопостави.
ЕС има инструменти – но България не ги прилага
С влизането в сила на Digital Services Act (DSA) и Digital Markets Act (DMA), Европейският съюз разполага с рамка за регулация на големите платформи. Но България все още няма функционално звено за прилагането на тези правила, нито създаден независим надзорен орган. Според European Center for Digital Rights, България е сред държавите с най-бавен напредък по имплементация на DSA (данни от април 2024).
Информационна колония с усмивка
Класическите империи използваха армия, ресурси и власт. Днешните дигитални империи използват алгоритми, данни и внимание. България не е окупирана – но е подчинена. Не чрез сила, а чрез зависимости: технологични, информационни, икономически и културни.
„Не е нужно да контролираш армия, ако контролираш контекста“, казва Евгений Морозов – и днес контекстът на България се контролира отвън.
Вместо изход – осъзнаване
Проблемът не е в това, че ползваме чужди технологии. Проблемът е, че нямаме институции, политики и културен капацитет, за да се защитим. Информационната колонизация е тиха, но дълбока. И ако не започнем да я наричаме с името ѝ, ще се събудим в свят, в който не само нямаме глас, но вече нямаме и речник да го изразим.
Присъединете се към нашия Телеграм
Методи Лалов: Съдебната система е стражът на обществото, но у нас тя е в плачевно състояние
