Посещението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във ВМЗ – Сопот не беше просто протоколен жест. То беше демонстрация на новата роля на България – страна, която вече не е периферия на Европа, а фронтова линия в отбраната ѝ.
Фразата ѝ, че България е единствената държава в ЕС, където най-големият частен работодател е от отбранителната индустрия, носи тежест и символика. Това е признание за индустриалния капацитет на страната, но и огледало за нашата икономическа и социална структура.
От една страна – гордост. Българските работници произвеждат боеприпаси, които помагат на Украйна да устои и на Европа да запази сигурността си. В този смисъл трудът им е не просто производство, а част от общата борба срещу агресията.
От друга страна – въпроси. Какво означава, че най-големият частен работодател у нас не е в ИТ сектора, не е в автомобилното производство, не е в иновациите, а в оръжейната индустрия? Това ли е посоката, в която искаме да върви България?
Фон дер Лайен настоя за спешност и за „стоманен таралеж“, символизиращ Украйна. Но в този образ прозира и съдбата на България – малка държава, която трябва да бъде въоръжена, за да бъде уважавана и пазена.
Емоцията се подсилва и от обещанията за нови работни места, европейско финансиране и технологично развитие. Премиерът Желязков и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се опитаха да превърнат визитата в знак на стратегическо доверие към България.
Истината обаче е, че визитата извади на светло реалността: България е не само съюзник, но и производствена база, от която зависи европейската сигурност. Това е отговорност, но и риск – защото икономиката, вързана с войната, винаги носи тежки морални дилеми.
Така посещението в Сопот се превърна в огледало: гордост и тревога, възможност и зависимост, национално признание и национален въпрос.
Присъединете се към нашия Телеграм
Можем ли да чакаме спасение от Европа, когато Урсула фон дер Лайен е рамо до рамо с Борисов?
