България за първи път се изравнява с Гърция по брутен вътрешен продукт /БВП/ на човек от населението, измерен като процент от средното за Европейския съюз. Това посочва общинският съветник в Столичния общински съвет Симеон Ставрев в публикация в социалните мрежи, позовавайки се на данни на Евростат.
По думите му и двете страни достигат 68% от средното равнище за ЕС – стойност, която остава най-ниската в съюза, но за България представлява значителен напредък. За сравнение, през 2006 г. българската икономика е била на ниво от едва 38% от средното за ЕС, докато Гърция тогава е достигала 96%.
Ставрев отбелязва, че страната постепенно се приближава към европейските икономически нива, като вече има икономически мащаб, съпоставим със сбора на икономиките на Сърбия, Северна Македония и Черна гора. Според него това е показател за нарастващата икономическа тежест на България в региона.
Данните сочат, че България е сред държавите с най-бързо настигане в ЕС. От 2019 г. насам показателят за БВП на човек се е увеличил с 13 процентни пункта, като единствено Ирландия изпреварва страната по този ръст. За същия период Хърватия отчита увеличение от 11 процентни пункта, а Румъния – от 9.
По отношение на номиналните стойности, при средно равнище за ЕС от 41 600 евро (в стандарти на покупателната способност), БВП на човек в България е нараснал от 17 500 евро през 2020 г. до 28 300 евро през 2025 г., което представлява увеличение от 61,7% за пет години.
Ставрев посочва още, че България е сред 17-те държави членки с положителен прираст в покупателната способност, докато при 10 страни, сред които Германия и Франция, се отчита относително понижение спрямо средните нива за ЕС.
В публикацията си общинският съветник изразява и критики към управленския модел през последните години, като според него редица забавени реформи и инфраструктурни проекти са ограничили по-бързия икономически напредък на страната.
Сред основните проблеми той откроява забавеното развитие на ключови транспортни проекти, включително автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, както и липсата на модерни железопътни линии. По думите му това ограничава вътрешната свързаност и инвестициите.
Като фактори за по-нисък икономически потенциал се посочват още проблеми в съдебната система, недостатъчни инвестиции в образование и квалификация на работната сила, както и забавена енергийна трансформация.
Ставрев обръща внимание и на задълбочаващите се регионални неравенства, особено в Северна България, както и на административната тежест и регулаторните пречки, които според него продължават да затрудняват бизнеса и да възпрепятстват инвестициите.
В заключение той подчертава, че въпреки отчетения напредък, икономическите ползи от членството на България в Шенген и еврозоната тепърва ще се проявяват, като потенциалът за растеж остава значителен.
Присъединете се към нашия Телеграм
Сигнал до Искра.бг: Сметната палата е открила нарушения в Община Несебър! Защо АДФИ мълчи?
