„Това не е път. Това е подигравка.“ – така започва видео от село Хайредин, което предизвика вълна от обществен гняв. В кадрите ясно се вижда как новоположеният асфалт се рони при най-лек допир. Местните хора вече не питат дали някой ще бъде подведен под отговорност – питат защо никой никога не е.
Малко село, голям срам
Село Хайредин в област Враца отдавна е излязло от фокуса на големите инвестиции и модернизацията. Но когато в населеното място най-сетне пристига „ремонт“, хората се надяват поне на малка промяна – стабилен път, по който децата да стигат до училище, линейката да идва навреме и възрастните да не тънат в прахоляк. Вместо това получават… асфалт, който се рони с пръсти.
Видеото, заснето от местен жител и публикувано в социалните мрежи, показва ужасяващата реалност: черната настилка се разпада, когато върху нея просто се прокара ръка. „Ето ви ремонта. Сега го има, сега го няма“, казва мъж зад кадър, докато със спокоен, но ироничен тон демонстрира ефекта.
Видео със субтитри, които казват всичко
Видеото е придружено със субтитри, в които се четат силни думи на разочарование:
„Това не е път, това е прах, слепен с лъжи.“
„Докосваш го и се разпада – както се разпадат и обещанията.“
„Къде са парите? Ние ли пак сме виновни, че питаме?“
Вместо табела с информация за изпълнител, срок и стойност на проекта, хората виждат само една следа от валяк и черен прахоляк, който се вдига във въздуха.
Без контрол, без отчет, без срам
Според местните жители няма и помен от документация или знак, кой е отговорен за този „ремонт“. Няма нито табела, нито данни за обществена поръчка. Това поставя под съмнение не само качеството на ремонта, но и законността му.
Симптом на системна болест
Случаят в Хайредин не е изолиран. Подобни сигнали за „ремонти“, които се провеждат проформа и с материали със съмнително качество, се появяват из цялата страна. Но в Северозападна България – регион с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС – това придобива особена тежест. Тук всяко левче е животоспасяващо. И всяка кражба е престъпление не само към бюджета, а към надеждата.
Гняв, но и умора
В коментарите под видеото се четат саркастични, но тежки изказвания:
„Асфалт по поръчка – за 3 дена и 300 хиляди.“
„Така е, когато ремонтите са за печалба, не за хората.“
„Ако това беше столичен квартал, щеше ли да се рони така?“
„Ние не сме второ качество хора. Стига вече!“
Това не е просто лош път. Това е предателство.
Историята с асфалта в Хайредин е огледало на по-дълбока криза – липсата на справедливост и институционална съвест. Докато хората ронят с пръсти пътя пред домовете си, в столицата се говорят думи за „инфраструктурна модернизация“. Но реалността в Северозападна България казва друго:
„Модернизация“ тук често значи – да се правиш, че ремонтираш, за да оправдаеш похарченото.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ремонт за срам на асфалт в София! Кметът на Район „Подуяне“ реагира веднага
