Икономистът Евгений Кънев сподели в социалната мрежа Facebook част от разказите на папа Франциск за смеха и самоиронията. Той го описва като човек, който не е нарцисист. Напротив. Умее да се надсмива над себе си. Публикуваме коментара на Кънев без редакторска намеса:
„Светъл път на Папа Франциск.
С благоговение споделям неговите разкази за смеха и иронията – благодарение на Дневник. Замислих се – хората на Злото не могат да смеят със самоирония, с радост. Спомнете си Путин, Тръмп, Пеевски…
“Иронията е медикамент, който не само издига и просветлява другите, но и нас самите, защото самоиронията е инструмент, с който надмогваме изкушенията на нарцисизма.
Нарцисистите се съзерцават постоянно в огледалото, те се разкрасяват и самовъзхищават, а най-добрият съвет е винаги да се смееш над себе си пред огледалото. Това ти носи добро.
Една стара китайска поговорка ни казва, че има само двама съвършени човеци: единият е мъртъв, а другият не е още роден. [] В това отношение в Църквата, макар и неформално, има цяла серия от шеги с ордените, конгрегациите и отделни фигури [] Да вземем само шегите за йезуитите и на йезуитите, които са цял отделен жанр, съпоставим с вицовете за карабинерите в Италия или за еврейските майки в хумора на идиш.
Що се отнася до заплахата от нарцисизма, който може да се отстрани само с голяма доза самоирония, наум ми идва шегата за един суетен йезуит, който имал кардиологичен проблем и трябвало да бъде приет в болница.
Преди да влезе в операционната, този йезуит попитал Бога: „Господи, настъпи ли моят час?“. „Не, ще живееш поне четиридесет години“ – му казал Бог. Йезуитът се възползвал от престоя си в болницата, за да си присади коса, да си направи лифтинг на лицето, липосукция, да оправи клепачите и зъбите си. Накратко, изписали го като друг човек. Но на излизане от болницата го връхлетяла кола и той умрял. Едва представил се пред Бога, той започнал да протестира: „Господи, но Ти ми каза, че ще се видим след четиридесет години!“. А Бог му отвърнал: „Ох, извинявай, не те разпознах“.
И още една шега, която ме засяга пряко, тази за папа Франциск в Америка. Тя е следната: едва кацнал на летището в Ню Йорк, папа Франциск вижда огромна лимузина, която го чака. Папата е смутен, но после си казва, че никога през живота си не е карал подобна кола. Пак поглежда лимузината и пита шофьора: „Ще ми дадеш ли да я подкарам?“. Шофьорът казва: „Съжалявам, Ваше Светейшество, но не мога, познавате процедурите, протоколът“. Но знаете колко упорит е папата, щом си науми нещо, той настоявал, настоявал и накрая онзи отстъпил.
Тогава папа Франциск сяда зад волана и започва да кара по онези огромни пътища. Забавлява се, дава газ: 50 километра в час, 80, 120. Накрая се чува сирена, появява се полицейска кола и той спира. Млад полицай се приближава до затъмнения прозорец, папата, смутен, сваля стъклото, а онзи пребледнява.
„Извинете ме – казва той и се връща до полицейската кола, за да се свърже с централата: – Шефе, мисля, че имаме проблем.“ Началникът пита: „Какъв е проблемът?“. „Спрях една кола, която караше с превишена скорост, но вътре се вози някаква много важна личност.“ „Колко важна? Да не е кметът?“ „Не, много по-важна от кмета.“ „Да не е губернаторът?“ „Не, по-важна е.“ „Да не е президентът?“ „Не, повече“ „Е кой може да е по-важен от президента?“ „Не знам, шефе, но римският папа му е шофьор!“
Евангелието, което ни казва, че ако не станем като деца, няма да влезем в небесното царство (срв. Мат. 18:3), ни говори за нашето спасение, напомняйки ни, че трябва да съхраним способността да се усмихваме, защото според психолозите, които са извършили своите изчисления, при децата тя е десет пъти по-голяма, отколкото при възрастните.”
Присъединете се към нашия Телеграм
Папа Франциск почина на 88 години – последният му благослов бе с омофор от България
