Колко ли повече абсурден може да стане светът? Този важен въпрос зададе в социалната мрежа Facebook днес икономистът и анализатор Евгений Кънев. Той даде и конкретни примери за абсурди както в България, така и в други страни по света:
„Американците всеки ден се чудят какво ли още не са си представяли от поредния акт на разглобяване на най-великата държава от чудото Тръмп. Не знам колко фенове има още в Европа – освен платените трубадури, включително и у нас. Дори единствената му косвена санкция срещу Русия – директно 50% мито за Индия – се оказа отмъщение на Тръмп към Моди, заради отказа му да го номинира за… Нобел.
Всъщност, и за повечето хора в България навярно и до днес е непонятно, неразбираемо, неосъзнаваемо как въобще е възможно профил като Пеевски да ни управлява – и затова спонтанно такава мисъл се отхвърля: “Стига с този Пеевски!”.
Нещо обратно на confirmation bias.
И се сетих за един важен паралел. Навярно по същия начин, повечето хора отхвърляха възможността Путин да започне война в 21 век. И че няма да го направи, защото руснаците ще се вдигнат и ще го свалят. А след това се надявахме на преврат, защото олигарсите няма да са съгласни да обеднеят. И накрая, че народът ще се вдигне след Навални, като види филмите му за Путин.
Абсурдите обаче и в Русия, и у нас – и вече в САЩ – на безобразно безправие постоянно чупеха нови и нови бариери на нашето въображение.
И няма защо да се сърдим на руснаците, че допуснаха Путин, на американците – че допуснаха Тръмп, щом като ние допуснахме Пеевски да ни управлява.
Освен масовото невежество, общото помежду ни е страхът.
Страхът да протестираме още при първото безобразие в мащаб и постоянство, докато престъпникът не изчезне от публичния живот.
Страхът да не се набутваме, защото това нас лично не ни засяга и друг ще свърши работа.
Страхът нещо да не рискуваме, което да ни притесни.
Страхът за хляба, който и у нас, и в Русия винаги е по-голям от свободата. А и за доста хора в САЩ. И така, докато накрая останем и без хляб – както се очертава вече в Русия.
Страхът на роба, че няма да знае какво да прави без оковите си и затова си предпочита господаря.
Страхът да не научим нещо ново, което да разчупи нашето мислене.
Страхът от Държавата, която не смеем да променим, а с която можем само да се съобразим.
Страхът, да не си повярваме, че нещо зависи от нас, а не от началника там горе. Защото начальник лучше знает. И държавата лучше знает как да манипулира и експлоатира своите поданици и никога да не позволи те да станат граждани.
Дотам ни докара съветското задкусилие и неговия политически естаблишмънт – който продължаваме да подкрепяме на избори.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Румяна Ченалова: Време е за сваляне на мутрите, лъжците, крадците, предателите от власт!
