Винаги и навсякъде фашизмът е идвал с подкрепата на богати индустриалци. Тези индустриалци винаги си мислят, че могат да контролират фашистите, но после разбират горчивата истина. И сега Илон Мъск изведнъж осъзнава, че не си е купил президент, както си е мислел, а е създал чудовище. Това написа в свой анализ в социалната мрежа Facebook общественикът Благослав Михайлов.
„И сега дори Тръмп говори как ще му отнеме субсидиите и държавните поръчки, а Стив Банън иска да бъде депортиран. Дали някоя вечер Илон Мъск няма да се озове с чувал на главата и на самолет към Ел Салвадор? Е, сигурно имиграционните документи са му изрядни и върховният съд ще каже да го освободят, но правителството ще каже „упс, сори, вече е в Ел Салвадор, нищо не можем да направим“.
Много хора сега сигурно си мислят „какво му стана на този човек?“. Илон Мъск преди беше любимецът на либералите. Бизнесите му нямаше да бъдат толкова успешни, без субсидиите по време на администрацията на Обама. И изведнъж реши да се обърне срещу демократите, които реално го направиха толкова мощен. Каква е причината?
Спомням си едно интервю, в което Мъск казва „демократите са партията на синдикатите и на колективните искове“. Защото буквално това са двете групи от хора, които му създават проблеми за бизнесите. Илон Мъск е капиталист и иска да прави пари. Неща като регулации, безопасност, трудови права не го вълнуват толкова. Едва ли го вълнуваха толкова и транс нещата, преди единият от синовете му да стане дъщеря.
С две думи, либералите са окей, когато ти наливат пари в бизнесите, но веднага щом искат да имаш все пак някаква СОЦИАЛНА отговорност, тогава веднага стават лоши. И вместо да понесе мъничко регулация, вместо да се разбере с демократите, да се съобрази с факта, че богатството не го поставя над законите, той реши да спонсорира фашистки преврат в САЩ. И сега си понася последствията.
Но споко, ще се намерят други спонсори на фашизма, те вече се наредиха цяла камара милиардери, защото такъв е естественият им импулс. По-добре да рискуват да бъдат от добрата страна на някой диктатор, отколкото да трябва да се съобразвят с демократична държава, която иска да ги регулира, да им налага данъци и да ги кара да спазват законите.
И имайте предвид, тези хора като Мъск, Зукърбърг, Безос, те са първо поколение милиардери. Те уж трябваше да бъдат най-прогресивните милиардери, които не просто правят страшно много пари, но и правят светът по-добро място за нас, останалите простосмъртни. Еми явно не е баш така.
В някакъв момент човек трябва да се осъзнае, че съществуването на милиардери е фундаментална заплаха за демокрацията. И не че мразя някого, но ако трябва да избирам между двете, аз лично знам кое ще избера.“
Присъединете се към нашия Телеграм
