През 2020 г. Бургас и Варна бяха на прага на воден режим заради рекордно ниските нива на язовир „Камчия”. Тогава се роди така нареченият „спешен” проект за включване на язовирите „Ахелой” и „Порой” към водоснабдителната система на Бургас.
Пет години по-късно „спешният” проект все още не е завършен. Финансиране отново се търси, а междувременно градът не е имал проблеми с водоснабдяването – въпреки апокалиптичните прогнози, които през 2020 г. оправдаха харченето на десетки милиони.
По-малко вода от 2020 г., но без паника
Към 6 октомври 2025 г., според справка на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в язовир „Камчия” има 102,982 млн. м³ вода. През декември 2020 г. обемът е бил 115,502 млн. м³ – с около 12 милиона повече от сега. И въпреки това – днес няма паника, няма предупреждения за режим, няма драми по телевизията.
Как е възможно?
В началото на годината, с една административна хватка, „ВиК Бургас” променя процентите на полезен и мъртъв обем на язовира. Ако преди беше опасно да се черпи вода при нива под 76 млн. кубически метра, сега може спокойно да се използва и до 49.9 млн. На практика – с един подпис се “освобождават” още 26 млн. кубика за ползване. И така, проблемът се решава – поне на хартия.
„Ахелой-Порой“ – вечният спешен проект
Остават обаче два въпроса, на които никой не отговаря:
- Защо през 2020 г. беше нужна паника и извънредно положение, щом е можело просто да се промени административно мъртвият обем?
- Каква е съдбата на проекта „Ахелой-Порой” и най-вече – кой и за какво е плащал?
Отговорът, както често се случва, се крие зад вечния въпрос – къде са парите?
Цената на водата – финансиране от джоба на хората
В Бизнес плана на „ВиК – Бургас“ за периода 2022−2026 г. са заложени 46,4 млн. лв. за резервно водоснабдяване от язовирите „Ахелой” и „Порой”, ремонти, пречиствателни станции и санитарно-охранителни зони.
Тъй като държавата не е осигурила финансиране, цялата сума е прехвърлена в цената на водата. С други думи – гражданите плащат по-скъпа вода, за да има средства за проекта, който трябва да им гарантира спокойствие в сухи години. Три години по-късно обаче, проектът не е завършен, а през 2024 г. се оказва, че са нужни още 30 млн. лв. Държавата отново „спешно” търси пари, но никой не казва, че бургазлии вече плащат за това от 2022 г. насам и ще продължат да плащат по-скъпа вода до 2026 г. с цел точно да има средства за този проект.
Тръби за 20 милиона по нивите
Вместо резултати, дълго време имахме купчина тръби за 20 млн. лв., складирани край село Медово. Те си стояха там с години – символ на това какво се случва, когато управлението се сменя, но схемите остават.
А ако бяха инвестирали в ремонтите?
Загубите по водопреносната мрежа в област Бургас са около 50% – половината от водата се губи, преди да стигне до чешмите. И това лято основен фокус беше безводието и загубите на вода, а политиците обсъждаха милиардни инвестиции за ремонт на мрежите.
Дали ако средствата и времето, похабени за „спешния” проект, бяха вложени в намаляване на тези загуби, ефектът щеше да е по-бърз и по-ефективен? Отговорът е ясен за всички.
Политическо безвремие и институционално мълчание
От 2021 г. насам България има шест различни правителства. С всяка смяна идват и нови ръководства в МРРБ и „Български ВиК Холдинг”. Нито едно от тях не намери за нужно да провери защо проектът „Ахелой-Порой” е вечен, а бургазлии плащат от джоба си за нещо, което така и не се случва.
Заключение
Поговорката „Във вода газим, жадни ходим” явно още дълго ще е актуална у нас, но спокойно може и да я допълним до „Пари харчим, във вода газим и жадни ходим”. Докато милионите се „усвояват”, язовирите се изпразват, а ВиК мрежите текат – не от вода, а от безотговорност.
Присъединете се към нашия Телеграм
