35-годишният Пламен Тафраджийски се занимава с фамилно земеделие от 2007 г., но днес признава, че е напът да се откаже. Под снега в момента стоят 24 декара със зеле, което той съзнателно отказва да продаде на посредници – цената, която му предлагат, е под себестойността.
„Големите вериги и борсите дават 20 стотинки без ДДС – или 24 стотинки с ДДС. След като се платят надниците на работниците и амортизацията на техниката, всичко излиза на загуба. Единствено печелят борсите и прекупвачите“, обяснява земеделецът.
Безплатно зеле, но без интерес
Изправен пред невъзможността да реализира реколтата си, Пламен взема крайно решение – да подари зелето на всеки, който пожелае да отиде и да си го набере сам. Надеждата му е, че поне продукцията няма да отиде на вятъра. Реалността обаче се оказва още по-болезнена.
„Минимум 50 тона останаха на полето. Никой не иска да дойде да си вземе – дори за животни или за лична консумация. А на зелето нищо му няма. Въпреки обявата, че е безплатно, хората са взели максимум 500 килограма“, разказва той пред „NOVA“.
На въпроса дали не му е жал за труда, Пламен само повдига рамене – казва, че няма друг избор.
Последна седмица преди реколтата да бъде заровена
Всеки, който иска да си вземе от българското зеле, има още само една седмица да го направи. След това земеделецът ще влезе в нивата с трактора и ще зарие реколтата.
„Отива за „зелено наторяване“, макар че това е доста скъпо торене. Минаваме с плуга и дисковата брана и край“, казва той с горчивина.
Погледът му вече е насочен към следващата година, но с много по-малко надежда:
„Догодина ще засадим само два-три декара, колкото да не е без нищо, и преминаваме към други култури.“
Историята на Пламен Тафраджийски е човешко лице на един по-голям проблем – когато трудът на българския земеделец не намира място на пазара, дори безплатната храна остава непотърсена, а реколтата – обречена.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ами да бяхте споменали къде се намира зелето! Но целта ви е да си вземете хонорарче за статийката, а не да помогнете!