
Годишна оценка, извършена от изследователи в областта на околната среда, установява, че само три от 40 изследвани града биха изпълнили преразгледаните ограничения на ЕС за два от най-опасните замърсители на въздуха. Ограниченията следва да бъдат законово приложени в целия ЕС до края на 2026 г. и да бъдат постигнати до 2030 г.
Класацията „Свободни да дишаме“ на Clean Cities (инициатива на организацията Transport & Environment, в коятo „За Земята“ е партньор) установява рязко регионално разделение по отношение на замърсяването на въздуха, като Копенхаген, Голям Стокхолм и Голям Хелзинки са единствените големи европейски градове, които понастоящем отговарят на преразгледаните ограничения на ЕС за среднодневни и средногодишни концентрации както за азотен диоксид (NO₂), така и за фини прахови частици (PM₂,₅). Това означава, че 93% от изследваните градове вероятно биха нарушили новите законови ограничения, определени от ЕС.
Докладът подчертава напредъка в редица градове – включително Копенхаген, Лондон, Париж и Щутгарт – в резултат на мерки за чист транспорт, сред които целогодишни зони с ниски и нулеви емисии, електрификация на автобусния транспорт, училищни улици и подобрения на велосипедната инфраструктура, които са довели до намаляване на замърсяването.
Проучването оценява градовете по четири показателя: настоящите нива на замърсяване на въздуха, съответствието с преразгледаните пределно допустими стойности съгласно Директивата на ЕС за качеството на атмосферния въздух (AAQD), напредъка през последното десетилетие и основните транспортни мерки, предприемани за справяне със замърсяването. Класацията оценява градовете с оценки от A до F, като оценките се присъждат въз основа на тези четири показателя.
Резултатите от проучването показват:
Само три от 40 града – Копенхаген, Голям Стокхолм и Голям Хелзинки – изпълняват и четирите преразгледани ограничения на ЕС за замърсяване на въздуха с NO₂ и PM₂,₅. И трите се намират в скандинавския регион и са единствените градове, получили най-високата оценка A в класацията.
Огромното мнозинство от европейските градове не успяват да изпълнят новите стандарти на ЕС. От 40-те оценени града 37 понастоящем не биха изпълнили поне едно от четирите ограничения, докато 18 града не биха изпълнили нито едно от четирите. Това подчертава мащаба на предизвикателството, пред което са изправени европейските градове по-малко от четири години преди влизането в сила на новите ограничения.
Градовете от Южна, Централна и Източна Европа преобладават в дъното на класацията. Всички 11 града, получили най-ниските оценки E или F, се намират в тези региони. Атина и Букурещ заемат последните места, докато Загреб, Торино, Голям Милано, Краков, Вроцлав, Варшава, Рим, Прага и Будапеща също получават оценка E или F.
Атина се откроява като гореща точка на замърсяването. Градът регистрира най-високата измерена средна концентрация на NO₂ сред всички градове в класацията – 37,6 µg/m³, и е постигнал ограничен напредък в намаляването на замърсяването през последното десетилетие.
На този фон София също е в долните групи на класирането, но резултатът на града е дори силно надценен. Позицията за съжаление е подвеждаща, тъй като концентрациите на NO₂ от официалните държавни измервателни станции, които се използват като стандарт в проучването във всички градове в класацията, в случая на София не са представителни и са твърде ниски.
За тях беше доказано, че са разположени по неправилен начин и дават силно занижена картина за замърсяването с NO₂, което беше признато от Министерството на околната среда и в момента тече процес по преместването им. Дългогодишни измервания на Екологично сдружение „За Земята” показват, че средните нива на NO₂ в София са трайно над 40 µg/m³. Това би поставило българската столица на далеч по-ниско място в класацията по показателя, свързан с този ключов замърсител и сред най-слабите в общата оценка. Знаково е, че София също така получава 0 точки по критерия за съответствие с новите изисквания на Директивата за качеството на атмосферния въздух.
Но по-чистият въздух е постижим и някои градове вече са водещи в тази посока. Мерки като зони с ниски и нулеви емисии, електрификация на автобусния транспорт, училищни улици и по-добра велосипедна инфраструктура са помогнали на градовете да намалят замърсяването. През последното десетилетие няколко града са намалили концентрациите на NO₂ с повече от една трета, като някои се доближават до намаление от 50%. Значителен напредък по отношение на NO₂ се наблюдава в градове като Копенхаген, Голям Стокхолм, Щутгарт, Осло и Голям Лондон. По отношение на PM₂.₅ големи намаления са отчетени в София, Краков, Голям Лисабон и Копенхаген, макар че те често се дължат на промени в отоплението на жилищата.
Амбициозните транспортни политики за намаляване на NO₂, като „Umweltzone“ в Щутгарт (тяхната зона с ниски емисии от транспорта); мерките за ограничаване на използването на автомобили и насърчаване на колоезденето в Голям Париж, както и зоната с ултра ниски емисии (ULEZ) в Лондон, означават, че тези градове отчитат значителни намаления през последните 10 години.
Резултатите разкриват и съществени различия между градовете в рамките на една и съща държава. Гент заема четвърто място, изпреварвайки Антверпен, който е на 21-во място; Билбао е шести, пред Мадрид на 26-о място; а Флоренция заема 22-ро място, пред Торино на 37-мо. Това разделение подчертава значението на амбициозните политически решения, вземани от ръководителите на отделните градове.
Барбара Щол, основател и старши директор на Clean Cities, заяви:
„Хората в Централна, Източна и Южна Европа не бива да бъдат принуждавани да дишат по-мръсен въздух, защото управниците на техните градове не са предприели действия. През последното десетилетие Атина е отбелязала незначително подобрение в качеството на въздуха и показва слаби резултати в нашето изследване на политиките, необходими за справяне със замърсяването от транспорта. За разлика от нея Копенхаген е осигурил изцяло електрически автобусен парк, добре функционираща зона с ниски емисии, отлична велосипедна инфраструктура и училищни улици.
Замърсяването на въздуха не е неизбежно. Нашето изследване показва, че градовете могат да постигнат реална промяна чрез силно лидерство. От решаващо значение е, че подобряването на качеството на въздуха не винаги изисква големи финансови инвестиции. Нашето проучване подчертава, че градовете могат да постигнат съществен напредък чрез достъпни мерки като разширяване на велосипедната мрежа и въвеждане на училищни улици.“
Констатациите са публикувани в момент, когато държавите членки на ЕС се подготвят да транспонират преразгледаната Директива за качеството на атмосферния въздух в националното си законодателство до 11 декември 2026 г., успоредно с разработването на национални пътни карти за качеството на въздуха и, когато е приложимо, искания за удължаване на сроковете до 2035 г. Очаква се цялостното съответствие с новите ограничения да бъде постигнато до 2030 г.
Д-р Мария Нейра, бивш директор на Департамента по околна среда, изменение на климата и здраве на Световната здравна организация (СЗО) и потенциален кандидат за поста генерален директор на СЗО, заяви:
„Чистият въздух е една от най-ефективните инвестиции, които един град може да направи в общественото здраве. Всяко решение за намаляване на замърсяването от трафика е възможност за предотвратяване на заболявания и създаване на по-здравословна среда на улиците за всички. Тези констатации показват, че напредъкът е възможен, но е твърде неравномерен. Защитата на здравето на хората изисква лидерство и политическа решителност. Изпълнението на законовите ограничения е важен етап; нашата амбиция трябва да бъде въздух, който защитава здравето, независимо къде живеят хората.“
Чрез кампанията „Свободни да дишаме“, която също стартира днес, Clean Cities призовава правителствата и градовете да използват този процес, за да ускорят действията, вместо да ги отлагат, с ясни планове за намаляване на замърсяването и целенасочени мерки за справяне с основните градски източници на замърсяване. София ще участва в кампанията чрез дейности на ЕС „За Земята” и партньорски организации за подобряване на работата на ЗНЕ, за създаване на училищни улици и за по-добри условия за велосипедна мобилност в града.
Присъединете се към нашия Телеграм



