Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се предвижда въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании от определени икономически сектори. Законопроектът, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2026 г., получи подкрепата на 127 депутати, 75 гласуваха против, а въздържали се нямаше, съобщава „БТА“.
Предложението беше подкрепено от 127 народни представители от „Прогресивна България“. Против гласуваха 19 депутати от ГЕРБ-СДС, 15 от ДПС, 18 от „Демократична България“, 12 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“.
Депутатите отхвърлиха два други законопроекта. Единият, предложен от „Демократична България“, предвиждаше поетапно въвеждане на нулева данъчна ставка за печалбата, реинвестирана в машини, производствено оборудване и апаратура. Не беше одобрено и предложението на служебното правителство за данъчни облекчения при дарения за спорта.
Кои компании ще плащат данък върху свръхпечалбата?
Според приетия на първо четене законопроект новото облагане ще обхване банките, застрахователните дружества, телекомуникационните компании, обменните бюра и дружествата за бързи кредити.
В обхвата на мярката попадат и търговците на храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 г. са най-малко 5 млн. евро. Очакванията са еднократният данък да осигури допълнителни постъпления в държавния бюджет в размер на 800 млн. евро.
Ваучерите за храна се увеличават до 200 евро
Сред останалите предложения в законопроекта е повишаването на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да предоставят на своите служители. Предвижда се размерът им да нарасне от сегашните 102,26 евро на 200 евро.
Променя се и стойностният праг за данъчните дълготрайни материални и нематериални активи, който ще бъде увеличен от 700 лева на 1000 евро.
Законопроектът предвижда още удължаване на периода за приспадане на данъчни загуби от 5 на 10 години. Същевременно се въвежда ограничение, според което те ще могат да се приспадат до 70% от положителния данъчен финансов резултат.
Предлага се и актуализация на правилата за облагане на разходите в натура, свързани с активи на предприятията, които се използват за лични нужди. Това включва собствени, наети или предоставени за ползване активи. Целта е да се постигне по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез фирмите.
Друга мярка е въвеждането на ускорена данъчна амортизация за технологии, свързани с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Предвижда се също възможност за преотстъпване на 30% от данъка за определени цели, сред които инвестиции и формиране на резерви.
Министерството на финансите обясни защо не подкрепя предложенията на ДБ и служебния кабинет
По време на обсъжданията заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи мотивите, поради които ведомството не подкрепя двата алтернативни законопроекта.
По отношение на предложението на служебното правителство тя посочи, че липсва достатъчна обосновка от гледна точка на ефективното управление на публичните финанси. Според Министерството на финансите не е направено достатъчно ясно разграничение на фискалния ефект от предлаганата мярка и не е доказано, че тя ще допринесе за постигането на заложените общественополезни цели.
Петкова обясни, че ведомството не подкрепя и предложението на „Демократична България“, тъй като то предвижда постоянна мярка, приложима за всички данъчно задължени лица, без да бъдат въведени конкретни условия и изисквания за постигане на определени цели.
Опозицията предупреди за риск от рецесия и по-високи цени
В хода на парламентарните дебати представители на опозицията отправиха критики към данъчната политика на управляващите. Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че основният проблем на бюджета не е свързан с приходите от данъци, а с разходите. Според него предложените промени създават сериозна опасност България да изпадне в рецесия, поради което парламентарната му група не може да ги подкрепи.
Неговият колега Мартин Димитров разкритикува тенденцията управляващите да въвеждат нови данъци. По думите му по-високото облагане на печалбите ще намали стимулите на компаниите да понижават цените, като същевременно няма логика да се очаква увеличаване на инвестициите.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обърна внимание на планираното намаление на държавните инвестиции с 4 млрд. евро. Той посочи, че според Министерството на финансите този спад трябва да бъде частично компенсиран чрез увеличение на частните инвестиции с 3 млрд. евро.
Василев предупреди, че ако очакваните частни инвестиции не бъдат реализирани, страната може да изпадне в рецесия, придружена от сериозно забавяне на икономическия растеж.
Според него въвеждането на данък върху свръхпечалбите е погрешно решение, тъй като негативните последици за икономиката ще надхвърлят ползата от очакваните 800 млн. евро приходи. Той допълни, че ако все пак се прилага подобно облагане, то трябва да обхване и енергийния сектор.
Управляващите защитиха данъка като временна мярка
Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити предложението, като подчерта, че данъкът върху свръхпечалбите е временен инструмент за стабилизиране на публичните финанси през следващата година в условията на свръхдефицит.
Той припомни, че подобни данъци са били прилагани и в други държави от Европейския съюз, без това да доведе до намаляване на чуждестранните инвестиции или на инвестиционната активност.
По думите му извънредните обстоятелства, които налагат мярката, са свързани с присъединяването на България към еврозоната и лихвената политика на Европейската централна банка.
Проданов подчерта, че данъкът върху свръхпечалбите не представлява разход, а облагане на икономическата рента, която надхвърля нормалната печалба.
Присъединете се към нашия Телеграм
Аркади Шарков: Здравната вноска от 8% е недостатъчна, в системата има скрит дефицит от 700 млн. евро
