„Както всяка година преди срещата на върха за климата, на 10 ноември Global Carbon Project публикува прогнозния Global Carbon Budget 2026. Основната новина:
Световните емисии на CO₂ от изкопаеми горива и индустриални процеси може да намалеят с 0,2 млрд. тона или 0,4%, до около 38,2 млрд. тона на година.
Авторите свързват очаквания спад с растежа на слънчевата и вятърната енергия и електромобилите, както и с ограниченото потребление на нефт заради войната с Иран. За Китай прогнозата е −0,9%, за САЩ −1,3%, за ЕС −1,5%, а за Индия – увеличение с 4,4%.“
Това написа днес в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Той разкри своите аргументи в тази посока:
„Добра новина? Може би. Но диапазонът на глобалната прогноза е от спад с 1,5% до ръст с 0,6%, тоест включва и възможно увеличение. Погледнат в историческа перспектива, спад с 0,2 млрд. тона е миниатюрен в сравнение с наблюдаваните годишни спадове при предходни кризи (последната графика), а според шефа на Международната агенция по енергетика преживяваме „най-голямата енергийна криза в историята“.
С добавянето на промените в земеползването общите антропогенни емисии всъщност се очаква да нараснат от 42,8 до 43,3 млрд. тона. Следователно дори прогнозираният спад при изкопаемите горива не означава спад на всички емисии на парникови газове.
Освен това трябва да прочетем дребния шрифт. Това е прогноза за незавършила година, не окончателна статистика. За Индия са използвани месечни оценки до август/септември, за Япония – до юли, за ЕС – приблизително до юли–септември според горивото. За американския цимент данните са само за първото полугодие; за горивата се използва октомврийската прогноза на EIA. За Китай приложението не назовава последния използван месец.
Липсващите месеци се допълват с модели, зависимости между показатели и тенденции от минали години. Това е нормална научна практика, но историческите зависимости не гарантират как ще завърши година с война, прекъснати доставки и променливо време.
Индия дава сериозен повод за внимание. Страната отчита гигантски скок на електроенергийното потребление през месец октомври – почти 22% на годишна база. Според Grid India производството на електроенергия от въглища нараства с 25,7% през октомври спрямо същия месец на миналата година, а делът му в общото производство се увеличава до 71,7% спрямо 66% през септември.
В Европа предупрежденията също се натрупват. Производството на електроенергия от фосилни ТЕЦ в ЕС е нараснало с 18,8% през септември и със 7,7% през октомври 2026 г. спрямо същите месеци на 2025 г. Когато газът поскъпва спрямо въглищата, работата на въглищните централи става по-изгодна – с неприятни последици за емисиите. В началото на ноември положението се влошава заради първата студена вълна и слабия вятър. Германия отчита седмицата с най-високо производство на въглищни и газови ТЕЦ през последните две години. Няма основание да обявим непроверен общоевропейски скок, но механизмът е ясен – студ, слаб вятър и по-малко слънце връщат горивните централи в центъра на системата с всички последствия за годишните емисии.
Другият риск е нефтът. Kpler установява, че през септември износът на суров нефт от Залива, без Иран, вече е достигнал предвоенните равнища – чрез тръбопроводи, обходни маршрути и претоварване между танкери. Това не означава напълно възстановени доставки на нефтопродукти, нито автоматично увеличение на потреблението. Но отслабва ограничението, което войната наложи върху пазара, и отваря възможност за възстановяване на преработката и изгарянето.
Китай допълнително усложнява сметката. Много анализатори оспорват допусканията за структурен спад на нефтеното търсене. Икономическата активност и транспортът в Китай няма как се поддържат без значимо потребление на горива, които може да идват от големите китайски запаси и да са невидими за външната статистика. Вносът, запасите, преработката и крайното потребление са различни величини. Спадът на видимите доставки не доказва същия спад на реалното изгаряне.
С две думи, оставам скептичен. Прогнозираният спад е малък, несигурността включва ръст, а силното въглищно производство в Индия, европейската нужда от газ и въглища и възстановяването на нефтените потоци създават условия за по-високи емисии в края на годината. Всичко реално зависи от капризите на времето в началото на зимата. Заглавието „емисиите намаляват“ изпреварва данните. Засега учените прогнозират възможен спад. А дано, ама надали!“
Присъединете се към нашия Телеграм
Задържаха шофьор на камион след невижданата катастрофа на АМ „Тракия“
