България продължава да изостава значително от останалите държави в Европейския съюз по отношение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност /НИРД/. През 2025 г. средствата, отделяни за тази цел, възлизат на около 0,75% от брутния вътрешен продукт /БВП/, докато средното равнище за ЕС достига приблизително 2,2-2,3%.
През последните пет години не се наблюдава съществен напредък по този показател, което поставя страната ни сред държавите с най-ниски инвестиции в научна дейност в Европейския съюз. Това коментира пред „БНР – Радио София“ д-р Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика /ИПИ/.
Най-голям дял от средствата за научни изследвания в България се насочва към техническите науки, които формират 45% от общите разходи за НИРД. На следващо място се нареждат медицинските и здравните науки с 22%, а естествените науки получават 20% от финансирането.
Според д-р Георгиева инвестициите в научна дейност, които остават под 1% от БВП, са крайно недостатъчни. Тя посочва, че някои европейски държави отделят до четири пъти повече средства за развитие на науката.
Икономистът обръща внимание и на отражението, което недостатъчното финансиране оказва върху привлекателността на България за чуждестранните инвеститори и международните научни партньори.
По думите ѝ ниските инвестиции поставят под въпрос възможностите страната да привлича компании, които желаят да развиват научна и иновационна дейност. Същевременно се ограничават перспективите пред българските учени да участват в международни изследователски проекти и да допринасят със своите разработки и открития за развитието на икономиката.
Д-р Георгиева изразява скептицизъм, че при настоящите условия подобно развитие е особено вероятно. Положителна тенденция обаче се наблюдава при участието на бизнеса във финансирането на научните изследвания. Сектор „Предприятия“ осигурява над 60% от общите разходи за НИРД, което според икономиста е добър знак. Делът на държавния сектор възлиза на приблизително една трета от средствата.
Въпреки това сериозно предизвикателство остава зависимостта на научната дейност от външно финансиране. Данните показват, че над 38% от всички разходи за научноизследователска и развойна дейност в България се покриват със средства, привлечени от чужбина.
Това означава, че значителна част от финансирането на научните изследвания у нас зависи от външни източници, което според представените данни е важен фактор за развитието на сектора в икономически план.
Присъединете се към нашия Телеграм
