Икономистът и политически анализатор Евгений Кънев отправи остри критики към настоящото управление, като постави под въпрос посоката на външната и вътрешната политика на България. В публикация в социалната мрежа Facebook той изрази опасения, че страната може формално да запази членството си в Европейския съюз и НАТО, но същевременно да води политика, която ограничава ползите от участието ѝ в тези организации.
Според Кънев съществува фундаментална разлика между сегашната власт и почти всички управления след 1997 година. Докато предишните правителства са поставяли като стратегическа цел интеграцията на България в европейските и евроатлантическите структури, настоящите управляващи, по думите му, се ограничават до уверения, че няма да извадят страната от ЕС и НАТО.
Анализаторът смята, че подобни уверения изместват същинския дебат за ролята на България в международните съюзи и за конкретните ползи, които страната трябва да извлича от членството си. Кънев предупреждава, че формалното членство в ЕС и НАТО само по себе си не гарантира положителни резултати за България. Според него е напълно възможно страната да остане част от тези организации, но чрез действията или бездействието на управляващите да ограничи ползите от участието си в тях.
Като примери той посочва евентуално неучастие в отбранителни инициативи на НАТО, включително в Черноморския регион, както и поддържането на бюджетни дефицити, които противоречат на политиките за финансова стабилност в еврозоната. По негово мнение подобно поведение би могло не само да отслаби позициите на България сред съюзниците ѝ, но и да обслужи интересите на друга държава.
В публикацията си Кънев коментира и заявките на управляващите за отстояване на собствена позиция на България в Европа. Той поставя въпроса какви конкретни ползи носи тази политика и дали различното мнение допринася за укрепването на Европейския съюз.
Според анализатора самостоятелната позиция не бива да бъде самоцел. Той настоява, че когато една държава се противопоставя на общите европейски политики, трябва да може да обоснове как предложеният от нея подход е полезен не само за националните ѝ интереси, но и за целия съюз.
Кънев критикува и начина, по който президентът Румен Радев и неговото политическо обкръжение, според него, представят европейската солидарност като безусловно съгласие с решенията на Брюксел.
Анализаторът вижда и по-дълбок проблем, който според него надхвърля действията на настоящото правителство. Той смята, че в продължение на десетилетия българските политици са превръщали присъединяването към международните организации в основна национална цел, без да поставят достатъчен акцент върху възприемането на европейските принципи и ценности в обществото.
По думите му същинската европейска интеграция не се изчерпва с членството в ЕС, НАТО, Шенген или еврозоната. Тя предполага и промяна в разбирането за отношенията между гражданите и държавата.
Кънев оспорва аргументите, че България е неразделна част от Европа единствено заради своята география и многовековна история. Според него принадлежността към европейската общност трябва да се измерва преди всичко чрез отношението към свободата, правата на гражданите и ролята на държавните институции.
В този контекст той поставя въпроса кой на кого трябва да служи – държавата на гражданите или гражданите на държавата. Според анализатора именно отговорът на този въпрос определя разликата между свободното общество и авторитарното управление.
В края на публикацията си Кънев изразява опасения, че съществуващите обществени нагласи и политически решения могат да задълбочат дистанцията между България и европейските демократични принципи.
Той използва и острото определение за България като руски васал и троянски кон в Европа, с което изразява собствената си оценка за геополитическата ориентация на страната. Анализаторът завършва коментара си с поговорката: Робът не мечтае за свобода, а да има роби.
Присъединете се към нашия Телеграм
