България заема второ място в класация на държавите с най-високи данъчни приходи като дял от брутния вътрешен продукт /БВП/. Страната ни се нарежда непосредствено след Дания и пред икономически развити държави като Швеция, Норвегия, Люксембург и Финландия.
България от години е известна с едни от най-ниските преки данъци в Европейския съюз. Въведеният през 2007–2008 година плосък данък от 10% върху доходите и корпоративните печалби често се посочва като едно от основните предимства на българската данъчна система. На пръв поглед това създава впечатлението, че страната ни е сред държавите с най-ниско данъчно облагане. Когато обаче се разгледат всички данъчни приходи, картината се оказва различна.
Данъчната тежест не се изчерпва единствено с данъците върху доходите и печалбите. Към тях се прибавят приходите от данък върху добавената стойност /ДДС/, акцизи, социални осигуровки и местни данъци и такси. Именно съвкупността от тези плащания показва каква част от създаденото в икономиката се събира под формата на данъчни и осигурителни приходи. Един от начините за измерване на това съотношение е чрез сравняването им с брутния вътрешен продукт на страната.
По този показател България достига 38,8% от БВП през 2024 година, което я поставя на второ място в разглежданата класация. Пред страната ни е единствено Дания, където данъчните приходи представляват 45,3% от БВП. Непосредствено след България се нарежда Швеция с 38,7%, следвана от Намибия с 35,3%, Исландия с 33,4%, Нова Зеландия с 32,6% и Норвегия с 31,3%. Последните три места в първата десетка са за Есватини и Люксембург с по 30,7%, както и Финландия с 30,4%.
Прави впечатление, че България изпреварва по този показател редица държави, традиционно свързвани с високо данъчно облагане. Сред тях са скандинавските страни, които поддържат широко развити социални системи и финансират значителна част от обществените услуги чрез данъчни приходи. България обаче се отличава от тях със значително по-ниски доходи и различна структура на икономиката. Това поставя въпроса как общото равнище на данъчните приходи се отразява върху жизнения стандарт на населението и какви публични услуги получават гражданите срещу средствата, които постъпват в бюджета.
Високият дял на данъчните приходи спрямо БВП не означава непременно, че всяко домакинство или предприятие плаща по-високи данъци, отколкото в останалите държави. Показателят отразява общите приходи от различните видове данъци и осигуровки в съотношение с размера на икономиката. Върху него влияят както данъчните ставки, така и потреблението, структурата на заетостта, събираемостта на приходите и икономическата активност.
Въпреки това сравнението повдига важен въпрос за българския данъчен модел. Страната ни продължава да се представя като икономика с ниски данъци заради плоската ставка от 10%, но съвкупните приходи от данъци, акцизи, ДДС и осигуровки показват значително по-голяма роля на данъчното облагане в икономиката, отколкото може да се предположи само от размера на подоходния данък.
Така България се оказва в любопитна ситуация – с едни от най-ниските преки данъчни ставки в Европейския съюз, но с висок дял на общите данъчни приходи спрямо брутния вътрешен продукт в представената международна класация. Това показва защо данъчната система не може да бъде оценявана само по една ставка, а трябва да се разглежда в нейната цялост.
Присъединете се към нашия Телеграм
Минималната заплата става 660 евро от 2027 г., предвиждат увеличение на пенсиите и майчинството
