Според изследване, публикувано в края на 2025 г., днес се откриват повече нови видове, отколкото когато и да било преди. Средно 16 000 нови вида се описват всяка година според данни за периода от 2000 до 2020 г. Не е изненадващо, че по-голямата част от тях са по-трудно забележими организми като растения, гъби и микроби, които се откриват значително по-трудно от по-едрите и видими представители на животинския свят.
Сред животните най-бързо нараства броят на новооткритите дребни безгръбначни организми. Сред тях са насекоми като бръмбарите, членестоноги като паяците и морски безгръбначни като коралите и гъбите. Но дори сред гръбначните животни броят на новооткритите видове непрекъснато се увеличава през последните десетилетия, въпреки че популациите на някои вече познати видове намаляват със също толкова тревожни темпове. Например само през 2025 г. в съответните научни бази данни са добавени 150 нови вида земноводни и около 80 нови вида влечуги.
Някои от тези същества се описват за първи път, след като са наблюдавани живи екземпляри в дивата природа или са открити сред съхраняваните в музейни колекции образци. Други са резултат от така нареченото „разделяне на видове“, при което се установява, че отдавна познат вид всъщност включва няколко самостоятелни вида. В други случаи подвидове, които досега са били разглеждани като част от определен вид, получават статут на отделни видове. Подобни открития стават все по-възможни благодарение на напредъка в геномните изследвания и бързото развитие на научната област, изучаваща генетичните градивни елементи на природата.
Дори сред бозайниците, за които бихме могли да предположим, че представляват сравнително добре проучена група, чиито представители вече са напълно описани, всяка година се откриват средно около 65 нови вида. Това показва мащабна актуализация на базата данни Mammal Diversity Database, извършена през 2025 г.
Както и при останалите групи животни, основен принос за увеличаването на броя на новооткритите видове имат дребните бозайници, които предпочитат да остават скрити или водят нощен начин на живот. Всъщност гризачите и прилепите представляват впечатляващите две трети от общо 1353 нови вида бозайници, описани между 2005 и 2025 г.
Въпреки това от време на време, дори през XXI век, когато изглежда, че природата вече не може да ни изненада, се появява откритие, което разтърсва света на зоологията. Едно от тях, представено на 5 октомври в научното списание Current Biology, е свързано с най-новооткрития вид дива котка – Leopardus tilcayo. Според учените, участвали в наскоро публикуваното изследване, „тилкайо“, както я наричат местните жители в горите на Боливийските Анди, е първият нов вид от семейство Коткови, описан от повече от 100 години.
Пробивът става възможен благодарение на осиротяло котенце, определено тогава като „странна котка“, което през 2017 г. е предадено на центъра за защита на диви животни Senda Verde в боливийския регион Юнгас. Мъж открил изоставеното малко животно близо до гора и се грижил за него в продължение на година. Докато котето растяло, той постепенно осъзнал, че вероятно не принадлежи към домашна порода, както първоначално смятал.
Случаят привлякъл вниманието на д-р Паола Ногалес-Аскарунс, боливийски биолог, работеща в столицата Ла Пас, на около два часа и половина път с автомобил от убежището. Тя е и основател на Боливийската програма за изследване на котковите. За специалист като Ногалес-Аскарунс веднага било очевидно, че това не е обикновена домашна котка. Характерни белези като закръглената муцуна, късите уши, дългите мустаци и най-вече петнистата козина ясно показвали, че животното несъмнено принадлежи към дивите представители на семейство Коткови.
При първата си среща с малката котка Ногалес-Аскарунс, която е и изследовател на National Geographic, заключила, че става дума за вид тигрова котка, известна в различни райони и с имената тигрильо, онсила и тигрина, принадлежаща към вида Leopardus tigrinus. За известно време въпросът изглеждал приключен. Няколко години по-късно обаче, докато разглеждала отново снимки на осиротялата котка, която вече живеела в убежището Senda Verde, Ногалес-Аскарунс забелязала нещо необичайно. Шарките по козината ѝ не съответствали на тези на описаните дотогава в научната литература тигрови котки.
Това наблюдение подтикнало Ногалес-Аскарунс да започне задълбочено изследване в сътрудничество с други специалисти. Около 7 години по-късно, след продължителна научна работа и множество лабораторни анализи, които осигурили подробни генетични данни в подкрепа на хипотезата им, учените вече можели да обявят пред света, че котката не е просто разновидност, а напълно самостоятелен нов вид.
Описани за първи път още през 1775 г. и разпространени в голяма част от Южна и Централна Америка, тигровите котки през последните години преживяват своеобразно преосмисляне на родословното си дърво. През 2013 г. нови изследвания на тяхната ДНК довеждат до разделянето им на два вида – L. tigrinus и L. guttulus. През 2023-2024 г. следва обособяването на още два вида – L. narinensis и L. pardinoides.
С откриването на тилкайо групата на тигровите котки вече включва пет отделни вида, а сред учените нарастват очакванията, че в природата може да съществуват и други, все още неоткрити представители. След публикуването на научната статия, на която е съавтор, д-р Ногалес-Аскарунс коментира пред Guinness World Records (GWR):
„L. tilcayo на практика се е криела пред очите ни. Естествоизпитателите събират и описват малки диви котки в Южна Америка още от XVIII и XIX век, но по някакъв начин точно тази котка никога не е била официално описана. Тя остана неразпозната от науката до 2026 г., когато анализът на нейната ДНК най-накрая ни позволи да я определим като самостоятелен вид и да ѝ дадем име. Участието ми в такъв екип от учени ми показа колко повече можем да постигнем, когато обединим различни експертни познания, гледни точки и подходи.“
На въпроса какво отличава тилкайо от останалите тигрови котки, регистрирани в други региони, д-р Ногалес-Аскарунс обяснява: „L. tilcayo е генетично и еволюционно различна от останалите видове тигрови котки. Нашите анализи на целия геном показват, че тя се е отделила от най-близките си родственици преди приблизително 1,43 милиона години и представлява самостоятелна еволюционна линия в рамките на рода Leopardus.
Съществуват и морфологични различия. В сравнение с L. pardinoides, известна като облачна тигрова котка, L. tilcayo има по-къса козина, по-слабо контрастни шарки, по-големи и неправилни незатворени розетковидни петна, по-малко пухкава опашка и няма широки, непрекъснати ивици по нея.
От L. tigrinus се отличава с по-големи и разнообразни по форма петна, както и с относително по-дълга опашка. Разликата е особено ясно изразена на геномно ниво. L. tilcayo може надеждно да бъде разграничена от останалите представители на рода Leopardus чрез множество молекулярни характеристики.“
„Най-вълнуващото е осъзнаването, че все още можем да правим важни научни открития за животни, които сме смятали, че вече познаваме. Това ни напомня колко много още имаме да научим за природния свят.“, коментира д-р Паола Ногалес-Аскарунс, съавтор на научното изследване, описващо тилкайо, и основател на Боливийската програма за изследване на котковите.
Макар откриването на нови видове като тилкайо несъмнено да предизвиква голямо вълнение, то поражда и множество въпроси, както и сериозни опасения относно тяхното природозащитно състояние. Това важи с особена сила за новооткритата, трудно забележима боливийска дива котка, която толкова дълго е оставала извън полезрението на науката. Ногалес-Аскарунс обяснява:
„В момента знаем само за един екземпляр от тилкайо, който живее в плен, и се надяваме да няма други. Мястото на тези котки е в дивата природа, а наш основен приоритет трябва да бъде опазването на естествените им местообитания и дивите им популации.
Макар да знаем, че тилкайо се среща в дивата природа, все още не знаем колко индивида съществуват. Необходими са много повече теренни изследвания, за да установим пълния ареал на разпространение, гъстотата на популацията и изискванията към местообитанията на вида.
В сравнение с някои други дребни представители на семейство Коткови разполагаме със сравнително малко регистрирани наблюдения на тези животни в дивата природа. Но са необходими систематични проучвания, преди да можем да определим колко рядък всъщност е този вид.“
Изследователката, посветила работата си на котковите, призовава и към предпазливост при определянето на различните видове малки диви котки, срещащи се в Южна Америка.
„Разполагаме с два екземпляра от Боливия и Перу, които преди това са били идентифицирани от „експерти“ като тигрови котки. Но когато анализирахме тяхната ДНК, открихме, че всъщност става дума за маргаи (L. wiedii), които дори не принадлежат към групата на тигровите котки! Това показва колко трудно може да бъде разпознаването на тези животни единствено по външния им вид. Освен това ни напомня, че трябва да бъдем внимателни при тълкуването на данни за тигрови котки, получени само чрез фотокапани.“
Допълнителните изследвания, които трябва да запълнят многобройните пропуски в познанията ни за тези котки, са от жизненоважно значение, преди да бъде разработен план за действие за най-ефективното опазване на тилкайо. В противен случай съществува риск радостта от откриването на нов вид в недалечно бъдеще да се превърне в отчаяние заради неговото изчезване.
А загубата няма да се ограничи само до самата тилкайо, както обяснява Ногалес-Аскарунс: „Тигровите котки са хищници от средно ниво в хранителната верига. Те се хранят с дребни гръбначни животни в рамките на своята екосистема. Помагат за регулирането на популациите на гризачи и други дребни бозайници, както и на птици и влечуги. Самите те също са част от по-голяма хранителна мрежа, в която могат да се превърнат в плячка на по-едри хищници.“
Значителна част от процеса по събиране на данни ще изисква тясно сътрудничество с местните общности в региона Юнгас, които живеят в естествените горски местообитания на тилкайо. Това може да наложи и промяна на съществуващите нагласи към тези животни, които невинаги са положителни. Ногалес-Аскарунс обяснява:
„Възприятията могат да се различават между отделните общности и хора, но има случаи, в които дребните диви котки, включително тилкайо, се възприемат отрицателно, защото местните жители ги свързват с нападения над домашни птици.
В райони, където кокошките са важен източник на храна, дори отделни случаи на нападения могат да предизвикат конфликти.“
Присъединете се към нашия Телеграм
От години стои изоставен: Разбит автомобил притеснява родители в бургаския ж.к. „Изгрев“
