„Светът има спешна нужда от повече мед: Как ще се възползва България? Тези дни излязоха няколко интересни новини. Започвам с годишния доклад Transition Metals Outlook 2026 на BloombergNEF, който разглежда пазарите и прогнозите за търсенето и производството на т. нар. „метали на прехода“. Изводите са, че светът изгражда достатъчно производствен капацитет за 9 от 10 метала. Медта обаче се явява изключително висока бариера, а тя е абсолютно незаобиколима без значение кои точно технологии за електрификация надделеят.“
Така започва последният анализ на експерта Боян Рашев, публикуван във Facebook, който продължава по следния начин: „За задоволяване на потребностите от мед са необходими допълнителни инвестиции от 332 млрд. долара в нови мини, които не са планирани към този момент. А разработването на всяка от тях отнема средно около 17 години. Bloomberg предвижда дефицит, който започва през 2028 г. и нараства до 20 млн. тона през 2050 г. Това е около 44% от годишното търсене. Само електрическият транспорт ще се нуждае от 11,4 млн. тона.“
На този фон бе публикуван и годишният THE WORLD COPPER FACTBOOK 2026 на International Copper Study Group. Това е изключително богат на данни и информация материал, който дава отлична представа за значимостта и развитието на производството и потреблението на мед в света. Особено показателна за мен е графиката, кято показва ръста на потреблението на мед на човек от населението на фона на ръста на броя хора на планетата. Забележете скока от 2 до 3,4 кг. на човек на година през последните 30 години.
Друга интересна графика от доклада показва, че през 2026 г. медта ще отчете исторически рекордна средна цена не само в номинална, но и в реална стойност (тоест коригирана спрямо инфлацията). Това силно я отличава от почти всички останали метали, чиито цени бяха потиснати от войните и глобалната енергийната криза. Изключение правят волфрама и антимона – класическите „военни“ метали.
От няколко години непрекъснато обяснявам колко голяма възможност е това за България. Все пак има и отделни добри новини. Вече имаме първи български проект сред 93-те „стратегически проекта“ за добив, преработка и рециклиране на критични суровини на ЕС. Аурубис България инвестира сериозно в увеличаване на капацитета за рафиниране на мед в завода в Пирдоп. Отделно Фондът за иновации на Европейския съюз обяви, че ще финансира и проект за рециклиране на мед на София мед в столицата. Това е важно, защото Китай притежава 60% от глобалния капацитет за рафиниране на мед в света, а българската металургия явно работи за растеж.
Глобалният проблем обаче не е в рафинирането, а в недостига на нови находища. В това отношение България може да предложи много, а се случва твърде малко. Разработваме находища, разкрити по време на соца, а имаме много други и огромен геоложки потенциал за нови. Последното обаче изисква да инвестираме в търсене, проучване и разработване на нови обекти, а това няма как да се случи, ако държавата не го направи приоритет с реални действия.
Това не е пълноценен инвестиционен анализ на пазара на мед. Има много други незасегнати факти и аргументи. Не го приемайте като препоръка за инвестиции.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Радев след акцията в Сунгурларе: Няма да спрем, докато не стигнем до върха на олигархичната пирамида
