Пенсионните фондове имат капацитета да бъдат стабилен партньор на държавата в развитието на икономиката, включително чрез прозрачни и целесъобразни инвестиции в публични компании, базирани на проекти в енергийната, транспортната, дигиталната, социалната, водната и други видове инфраструктура. Темата бе развита от представителя на БАДДПО Мирослав Маринов в доклада му пред XVI-та национална научно-практическа конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2026“ в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.
Дружествата управляват нетни активи от над 17,17 млрд.евро. С последните промени в Кодекса за социално осигуряване, въвели мултифондовия модел от 1 януари 2027 г., бе дадена възможност до 10% от капитала им да бъде диверсифициран в изграждането на различен вид съоръжения от национално и регионално значение. Това не е задължение, а шанс да бъдат реализирани важни проекти, обясни Маринов.
„Частният капитал не трябва да замества публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел, а да го допълва при проекти с подходящо разпределение на риска“, отбеляза той.
По-високият публичен дълг, разходите за лихви и новите бюджетни приоритети ограничават неимоверно фискалното пространство, което затруднява финансирането на целия необходим обем инфраструктура единствено от публични бюджети, каза представителят на БАДДПО. Това увеличава значението на структури, които мобилизират дългосрочен частен капитал, без да прехвърлят неподходящи рискове към пенсионните фондове.
„Пенсионните фондове могат да допълват публичното финансиране чрез дългосрочен собствен капитал и инфраструктурен дълг, особено при зрели активи с предвидими парични потоци. Участието трябва да бъде основано на инвестиционна логика, а държавата да подобрява проектната подготовка, регулаторната предвидимост и договорната структура“, каза Маринов.
„Новият европейски модел за инфраструктурно финансиране може да комбинира публични органи, банки за развитие, търговски банки, инфраструктурни фондове, пенсионни фондове и капиталови пазари. Публичният сектор определя приоритетите и подпомага ранните етапи, а при достигане на оперативна фаза пенсионните фондове и другите институционални инвеститори могат да предоставят дългосрочен капитал“, отбеляза Мирослав Маринов.
Той добави, че публично-частните партньорства могат да имат дългосрочна договорна инфраструктурна експозиция, когато приходите са предвидими и рисковете са разпределени към страните, които могат най-добре да ги управляват.
„ПЧП не са автоматично по-добри от традиционното публично възлагане. Лошо структурирани договори могат да оставят прекомерен риск при инвеститорите или данъкоплатците“, отбеляза той. И добави, че пенсионните фондове трябва да инвестират само когато конкретната експозиция е подходяща за осигурените лица по отношение на риск, доходност, ликвидност и диверсификация.
„Пенсионните фондове са потенциално важен източник на дългосрочен инфраструктурен капитал. Най-силният подход съчетава качествен подбор на проекти, професионално управление, прозрачна оценка и съответствие с пенсионните задължения“, каза представителят на БАДДПО.
За пенсионните фондове са особено важни устойчивата договорна структура, държавата като предвидима насрещна страна, технологичният риск и съответствието с инвестиционната политика и фидуциарните задължения, завърши доклада си Маринов.
От своя страна председателят на БАДДПО Евелина Милтенова открои значението на въвеждането на мултифондов модел от 1 януари 2027 г. Той ще позволи инвестиционните стратегии да бъдат съобразявани в по-голяма степен с възрастта, инвестиционния хоризонт и отношението към риска на осигурените лица. По данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2026 г. нетните активи на всички фондове под управление на пенсионноосигурителните дружества надхвърлят 17,17 млрд. евро. Този значителен дългосрочен ресурс поставя още по-високи изисквания към професионалното управление, прозрачността и защитата на пенсионните спестявания, каза Милтенова.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Иван. Преди политиката“ – документален филм разказва за непознатата страна на Иван Христанов
