Правителството ще се стреми да запази бюджетния дефицит в рамките на 3%, но постигането на тази цел ще зависи и от предстоящите обсъждания в парламента. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в предаването „Денят започва“ по „БНТ“.
Христов посочи, че не е привърженик на строгите бюджетни ограничения, като отбеляза, че почти никъде в Европа дефицитът не се вписва в подобни рамки. По думите му ситуацията се усложнява допълнително от вълната на вандализъм, която ще засегне застрахователите в Европа, особено във Франция. Той изрази надежда България да постигне заложената цел от 3%, но подчерта, че предстоят парламентарни дебати и евентуални корекции.
Вицепремиерът коментира и предвидените в проектобюджета увеличения на пенсиите с 8%, на възнагражденията в бюджетната сфера с 5%, както и на учителските заплати. Според него тези мерки не трябва да се разглеждат като повсеместно увеличение на доходите, а като компенсация за най-засегнатите групи.
По отношение на атаките с дронове срещу кораби в Черно море Христов заяви, че е логично да се предполага, че те са руски, но официална позиция може да бъде изразена едва след приключване на разследването.
Той подчерта, че има съществена разлика между личен коментар и позиция, която носи политическа отговорност. Вицепремиерът разкритикува призивите кабинетът да обяви дроновете за руски, преди произходът им да е установен.
Христов постави под въпрос дали евентуалното задействане на член 4 или член 5 от Северноатлантическия договор би обслужвало българските и европейските интереси. Според него държавите от НАТО се опасяват от подобни действия, тъй като те биха могли да доведат до допълнителна ескалация на конфликта.
Вицепремиерът разясни и предложението за мораториум в Черно море, което предвижда прекратяване на всички враждебни военни действия. Той предупреди, че дори атаките срещу кораби да спрат, проблемите в региона няма да бъдат решени веднага.
По думите му в Черно море има голямо количество мини, чието обезвреждане ще продължи години. Допълнителни затруднения създават екологичните последици от потънали плавателни съдове и високият застрахователен риск, който възпира доставчиците на транспортни услуги. Христов подчерта, че България ще трябва сама да участва в решаването на тези проблеми.
По темата за войната в Украйна вицепремиерът призова българските политици да бъдат реалисти и да се противопоставят на по-нататъшната ескалация на конфликта.
Той заяви, че е против изпращането на въоръжение за Украйна и продължаването на кръвопролитието. Според него България не трябва да бъде въвличана в чужди геополитически сблъсъци. Христов отхвърли и тезата за водене на войната до окончателна победа, като припомни, че президентът Румен Радев е определил подобен подход като несъстоятелен.
Вицепремиерът изрази мнение, че краят на конфликта няма да бъде благоприятен за Европа. В отговор на въпрос за възможния изход от войната той призова да се следят публично достъпните сведения за ситуацията на фронта, вместо да се разчита на коментари, които според него представят нереалистично положителна картина.
Христов коментира и напрежението във Франция, като посочи, че предпоставките за социалния взрив са се натрупвали през последните две десетилетия. Според него случващото се е било до известна степен очаквано.
По думите му причините за кризата се коренят в самоизолирането на политическия и обществения елит, както и в превръщането на социалната политика в противопоставяне между управляващите и недоволните граждани.
Присъединете се към нашия Телеграм
Самолет с маршрут Тел Авив – Виена е кацнал в София заради сигнал за бомбена заплаха
