Близо 6 години и половина по-късно след „давене“ в последиците на Brexit-а, „изплува“ на политическия и икономически хоризонт ключовият въпрос. Той бе пренебрегнат тогава от мнозинството, което подкрепяше ентусиазирано опцията за напускането на Европейския съюз от Великобритания.
Британците бяха ентусиазирани да напуснат, макар и държавата им да бе една от основополагащите за най-изявената европейска организация. С Англия и Уелс, където вотът за излизане доминираше, за разлика от Шотландия и Северна Ирландия, където мнозинството предпочете да застане зад позицията на Дейвид Камерън- против Brexit-a. Дори и Барак Обама на финалния предел на втория си мандат, пристигна във Великобритания да подкрепи оставането в ЕС.
Всъщност целта на премиера беше съвършено различна от последиците. В британското общество и в консервативната партия (тори), на която той беше лидер, имаше повече нагласи за осъществяване на напускането. След преместването на решаващия референдум от 2017 година за по-рано настъпилата 2016, Дейвид Камерън считаше този момент за най-подходящ за изявата на гласуващите в негова полза.
Оказа се, че кампанията за запазване на мястото на Великобритания губи, с изчислена избирателна активност около 72%, при 52% от тях отстояват упорито обратната позиция. При загубата, премиерът подава оставката си.
При напускането на Европейския съюз, Великобритания започна да забелязва липсите и рестриктивните политики, както и всички други видове последици от проведения политически ход. Появиха се повече търговски бариери с ЕС – митнически процедури, проверки, документи и допълнителни разходи. Търговията, засягаща по-малки компании, които преди са осъществявали успешни бизнес отношения на Европейския пазар, вече изпитват затруднения с търговските операции.
Недостигът на работна ръка е също влиятелен фактор. В логистичните и земеделските сектори, ресторантьорството и хранителната промишленост се забелязва значителната липса, при положение, че се налага всеки гражданин вече да притежава миграционен статус или виза. Компетентните кандидати са поставени пред силно рестриктивна политика. От друга страна, потокът на миграцията не изчезва, но се изменя коренно с нарастването на делът на граждани на страни извън Европейския съюз.
Това е едно от икономическите препядствия, заедно с цялостната несигурност при нуждата за нова адаптация към промените. Проблемът със Северна Ирландия също е дълбоко изразен. Заради границата с Република Ирландия се наложиха специални договорености.
Политическата обстановка е нестабилна след оставката на Дейвид Камерън. Всички привърженици започват да усещат рано или късно проблемите, дори и най-големите ентусиасти, които твърдо стояха за Brexit-a, като новопостъпилият тогава премиер Борис Джонсън, който наследи същата позиция след Тереза Мей, която бе назначена и също не успя да овладее ситуацията.
През 2020 година Великобритания преживява рязък икономически спад от 6-8%, което се поставя като един от аргументите за завръщането на кралството в Европа. Северна Англия, която в значителна степен подкрепя Brexit, е представена като регион, засегнат много силно от икономическите трудности. Точно това успява да изтегли настоящия министър-председател от Северна Англия и го довежда до размисъл на тема, която преди се струваше на всички забранена по един или друг начин.
Анди Бърнам, настоящият премиер на Англия, заявява публично за първи път, че връщането в Европа се осмисля и не се счита за тема табу. Той намесва изготвянето на 10-годишен план за развитието на страната, в който могат да бъдат включени и отношенията с ЕС. Като възможни междинни стъпки са посочени митническият съюз и единният европейски пазар. Констатира се, че при опит за обратно връщане в Европейския съюз ще е необходим повторен референдум.
Министър-председателят уточнява, че се допуска възможността въпросът за нов референдум да бъде включен в бъдещ предизборен манифест на лейбъристите. Той заявява, че се надява силно да види Великобритания обратно в Европа докато е жив.
Присъединете се към нашия Телеграм
