Министри, народни представители, представители на бизнеса, синдикатите и граждански организации обсъдиха необходимостта от създаване на Кодекс за социална подкрепа или изготвяне на ясна пътна карта за разработването му. Обществената консултация е организирана от Икономическия и социален съвет /ИСС/ и се провежда в Гранитната зала на Министерския съвет. Това съобщи „DarikNews“.
Председателят на ИСС към Министерския съвет Зорница Русинова посочи, че натрупаният опит от прилагането на действащото законодателство дава основание да се търсят начини за неговото подобряване.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че темата има потенциал да промени начина, по който се разбира и прилага социалната политика. Според него кодифицирането на законодателството в тази област е свързано с отговорността на държавата към хората, които по различни причини не могат да се справят сами.
По думите му целта трябва да бъде изграждането на предвидима, разбираема и адекватна система за социална подкрепа, която да гарантира защита на хората в уязвимо положение.
Донев отбеляза, че натрупването на множество нормативни актове с течение на времето прави системата все по-сложна. За хората в уязвимо положение това означава различни правила, процедури и институции, а администрацията трябва да съгласува множество нормативни източници. Съществува и риск отделните механизми за подкрепа да се развиват независимо един от друг, без достатъчно ясна връзка помежду им.
Според финансовия министър е необходимо да се изгради цялостна нормативна рамка, в която различните форми на подкрепа да бъдат ясно свързани, а правата да следват единна логика. Той подчерта, че социалната среда се променя и бъдещият кодекс трябва едновременно да бъде достатъчно стабилен, за да гарантира права, и достатъчно гъвкав, за да позволява на системата да се адаптира към реалността.
Социалният министър Наталия Ефремова постави въпроса дали в България може да се говори за активна социална политика. Тя подчерта, че зад всяка семейна помощ стои дете, зад мерките за хората с увреждания стои правото им на самостоятелен живот, а зад подкрепата за възрастните хора – тяхното достойнство.
По думите ѝ не е толкова важно как ще се нарича бъдещият нормативен акт – Кодекс за социална подкрепа или Кодекс за социална защита. Основната цел трябва да бъде създаването на по-логична система, организирана около нуждите на човека.
Осем закона уреждат 59 помощи и мерки
Социалната подкрепа в България в момента е разпределена между различни нормативни актове. Само помощите и мерките за хора с увреждания, семейства с деца, ветерани от войните и деца с мярка за закрила включват общо 59 различни форми на подкрепа, регламентирани в осем закона.
Към тях се добавя и Кодексът за социално осигуряване, който урежда социалните пенсии, добавките и паричните помощи, които не са свързани с осигурителен принос.
Увеличават се и подпомаганите хора, и средствата
Данните показват ръст както на броя на хората, които получават социална подкрепа, така и на средствата, отделяни за нея.
Семействата, подпомагани със социални помощи, са се увеличили от 340 хил. през 2020 г. до 427 хил. в края на 2025 г. За същия период финансовият ресурс за подпомагането им е нараснал с 87%.
При хората с увреждания броят на подкрепените се е увеличил от 665 хил. през 2020 г. на 733 хил. през 2025 г. Финансирането е нараснало от 472 млн. лева на 879 млн. лева, или с 86%.
Значителен ръст има и при личните асистенти. През 2020 г. те са били 26 хил., в края на 2025 г. броят им е достигнал 76 хил., а през 2026 г. вече надхвърля 88 хил. души. Средствата за тази подкрепа са се увеличили от 202 млн. лева през 2020 г. до 1,2 млрд. лева в края на 2025 г.
По-лесен достъп и по-добра координация
Според Наталия Ефремова сред основните цели на бъдещия Кодекс за социална подкрепа трябва да бъдат по-лесният и ясен достъп до помощите и по-добрата координация между институциите.
Идеята е хората, които имат право на определена подкрепа, лесно да могат да разберат какво им се полага и по какъв начин могат да го получат, без да се налага сами да пренасят документи и информация между различни институции.
Сред поставените цели са още повече яснота, достъпност и предвидимост при използването на публичния ресурс. Според участниците в дискусията системата трябва да разглежда цялостното положение на човека или семейството. Един и същ човек може едновременно да бъде родител, да е с ниски доходи и да има увреждане, затова отделните форми на публична подкрепа не трябва да бъдат организирани така, че да разделят тези обстоятелства и да губят общата картина.
В рамките на обществената консултация се обсъждат обхватът на евентуалния Кодекс за социална подкрепа, нормативните актове, които могат да бъдат обединени, както и възможностите за по-интегриран подход в социалната политика.
Дискусията е част от задача, възложена на ИСС от Министерството на труда и социалната политика и Министерския съвет. Целта е да се проведе обществен дебат за предизвикателствата и рисковете при кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и за отражението на подобна промяна върху адекватността на социалните плащания.
Обсъждането стъпва върху вече изготвени становища и анализи на ИСС. В тях се подчертава необходимостта от по-добра координация между различните части на системата и прилагането на общи принципи като адекватност, целенасоченост, навременност, прозрачност и устойчивост.
Документите са изработени в диалог между работодателските организации, синдикатите и гражданските организации. От ИСС посочват, че част от направените до момента препоръки вече са намерили отражение в българското законодателство, включително при реформата на системата за минималните доходи.
Присъединете се към нашия Телеграм
Наталия Ефремова: Предвиждаме 300 млн. евро повече за семействата в Бюджет 2027
