Имаше време, когато българите ставаха посред нощ, за да гледат националния отбор. Имаше време, когато България побеждаваше Германия на световно първенство, играеше полуфинал и завършваше четвърта в света.
Днес националният отбор отново ни даде съвсем различен повод да говорим за него.
България загуби с 1:2 от Люксембург. В Пловдив.
И за първи път в историята си допуснахме поражение от този съперник.
Преди този мач България имаше 14 победи и 3 равенства срещу Люксембург. Сега вече има и една загуба.
Самият резултат обаче не е най-страшното. Във футбола всеки може да загуби. Люксембург също вече не е онзи отбор, срещу който големият въпрос някога беше с колко гола ще спечелиш.
Страшното е, че поражението вече почти не изненадва никого.
България дори поведе. Асен Чандъров отбеляза в 18-ата минута и за кратко изглеждаше, че националите могат да започнат новото издание на Лигата на нациите с победа. Люксембург обаче изравни чрез Леандро Барейро, а през второто полувреме Венсан Тил направи обрата пълен.
След последния съдийски сигнал остана познатото чувство.
Поредната загуба. Поредното разочарование. Поредните обяснения.
И поредният срам, който българският футболен запалянко трябва да преглътне.
Днес България е в Лига C на Лигата на нациите, в група с Люксембург, Естония и Исландия. След първия кръг сме на последното място. Исландия и Естония завършиха 1:1, а Люксембург оглави групата след победата над България.
Само прочетете това още веднъж.
Страната на Христо Стоичков, Красимир Балъков, Любослав Пенев, Йордан Лечков, Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров днес се опитва да се измъкне от група с Люксембург, Естония и Исландия.
Не можем вечно да обясняваме всичко с футболистите.
Те играят толкова, колкото могат. Няма как от играчи, които не са подготвени на определено международно ниво, да очакваме изведнъж да започнат да играят като поколението от САЩ’94.
Въпросът е защо вече толкова години България не произвежда достатъчно футболисти от висока европейска класа.
Къде са школите? Къде са треньорите? Къде е системата за развитие на децата? Колко български футболисти получават реална възможност в собственото ни първенство? Колко от тях стигат до големите европейски шампионати?
Днес Илия Груев е едно от малкото имена, които играят на високо ниво в голям европейски шампионат. Самият той след поражението от Люксембург призна болезнената реалност – според него в момента нивото на България е Лига C.
А не беше толкова отдавна времето, когато дори един по-слаб период на националния отбор изглеждаше различно.
При Петър Хубчев България успя да победи Нидерландия с 2:0 и Швеция с 3:2 в световните квалификации през 2017 г. В отбора бяха Ивелин Попов, Николай Бодуров, Симеон Славчев и футболисти, които поне даваха усещането, че националният отбор може да се противопостави на сериозен съперник.
Оттогава мина почти десетилетие.
Промяната, която мнозина очакваха след края на управлението на Борислав Михайлов в БФС, също не се вижда на терена. Начело на централата застана Георги Иванов, но големият въпрос не е само кой е президент на БФС. Въпросът е дали изобщо е променен начинът, по който функционира българският футбол.
Резултатите засега не дават много основания за удовлетворение.
Може да сменяме селекционери. Може да сменяме футболисти. Може след всяка загуба да говорим за липса на самочувствие, концентрация или характер.
Но когато едно и също се случва години наред, проблемът вече не е в един треньор или в единайсетте на терена.
Проблемът е системен.
И държавата също не може безкрайно да стои отстрани. Това не означава политиците да определят състава на националния отбор или да управляват федерациите. Означава държавата и общините да създават условия за масов спорт, нормална инфраструктура и достъп на децата до спорт, а федерациите да носят отговорност за развитието на съответния спорт.
Защото големият футбол започва много преди националния отбор.
Започва от детето на седем години, от терена, на който тренира, от човека, който го обучава, от школата, която го развива, и от възможността след това да играе професионален футбол.
Ако тази система не работи, след десет години няма откъде да се появят новите Стоичков, Балъков или Бербатов.
Най-тъжното е, че започнахме да свикваме. Бившият национал Димитър Илиев каза след поражението именно това – че хората вече са свикнали България да губи от отбори като Люксембург.
Това е може би по-страшно и от самото 1:2.
Защото някога загуба от Люксембург щеше да предизвика футболно земетресение.
Днес е просто поредната лоша вечер.
Българският запалянко отново ще преглътне унижението, ще чуе обещанията, че трябва да продължим напред, и след няколко дни пак ще седне пред телевизора с надеждата този път да бъде различно.
Присъединете се към нашия Телеграм
Футбол, хазарт, зависимости: Анализатор с остър коментар след загубата от Люксембург
