Българските граждани трябва да направят избор не само между Йотова и Гюров, а и между миналото и бъдещото развитие на страната. Това заяви пред „БНР“ бившият служебен премиер и настоящ кандидат за президент Андрей Гюров.
По думите му хората очакват сигурна, стабилна и модерна България, както и държавен глава, който е независим, може да се противопоставя на изпълнителната и законодателната власт, когато е необходимо, и защитава интересите на гражданите. Гюров изрази увереност, че има шанс за промяна, тъй като решението е в ръцете на българските избиратели.
Според него правомощията на президента са достатъчни, за да може държавният глава да задава дългосрочна визия за развитието на страната и да бъде коректив на управлението, когато то се отклонява от стратегическите цели на държавата при смяна на политическите мнозинства.
Гюров подчерта, че президентът разполага със сериозно влияние и може да подпомага процеса на вземане на решения чрез експертния потенциал на своя екип. По думите му държавният глава трябва да бъде изразител на гласа на българските граждани, без да е зависим от политическа партия. Той определи като особено важна ролята на президента за осигуряването на баланс в управлението, задаването на посока и представянето на интересите на обществото.
Кандидатът за президент заяви, че не се нуждае от повече власт, за да изпълнява тези функции. Според него концентрацията на власт в едни ръце по време на служебно управление често води до неблагоприятни последици.
Гюров посочи, че не вижда сериозен проблем в настоящите конституционни разпоредби. По думите му може да се обсъди евентуално разширяване на списъка с възможности за избор, но сегашните президентски правомощия като цяло са достатъчни за защита на интересите на българските граждани.
Той изрази притеснение от някои развития във външнополитически план и заяви, че вижда политика, която според него често е насочена на Изток. Като пример Гюров посочи действия в защита на санкционирани руски олигарси и хора, които той определи като агенти на КГБ. Според него това поставя въпроса дали страната има достатъчно ясна представа за собствения си национален интерес.
В предаването „Неделя 150“ Гюров коментира и ролята на президентската институция през последните два мандата. По негово мнение тя е останала встрани от обществения живот и най-често е излизала на преден план чрез критики и нападки срещу определени политически сили.
Според кандидата за президент подходът трябва да бъде проактивен, като държавният глава активно търси обществен и политически диалог, за да се постигне обща посока и цел. Едва когато не може да бъде намерено съгласие, следва да се използват инструменти като вето или отказ от подпис в рамките на президентските правомощия.
Гюров заяви, че президентът не трябва да стои от едната страна на булевард „Дондуков“ с готовност единствено да спира процеси чрез вето, а трябва активно да търси диалог. По думите му президентската институция разполага с достатъчно формати и експертен капацитет, за да организира подобни разговори своевременно и да поставя важните въпроси във фокуса на общественото внимание.
Той подчерта, че президентът има силен глас, даден му пряко от гражданите, и трябва да го използва, за да насочва вниманието към проблемите, да търси общи решения и да изисква от останалите власти отговорно поведение в рамките на техните правомощия.
Гюров обърна внимание и на Консултативния съвет за национална сигурност, като посочи, че президентът преди всичко трябва да спазва закона, а според него той предвижда съветът да бъде свикван на всеки три месеца.
По думите му съществуват твърде много теми, по които обществото очаква държавата да има подготвен план и да е предприела необходимите мерки, за да бъдат предотвратени тежки кризи. Като пример той посочи ситуацията с горивата и заяви, че геополитическата обстановка и проблемите в енергийния сектор са достатъчно значими, за да бъде свикан КСНС.
Гюров подчерта, че външните конфликти не засягат пряко България като страна във военните действия, но това не означава, че държавата трябва пасивно да изчаква последствията. Той сравни подобно поведение с управление на ферари, при което шофьорът гледа единствено в огледалото за обратно виждане.
Според него България трябва да предвижда възможните развития, да разполага с планове за различни сценарии и да бъде готова да ги задейства. На първо място трябва да бъде установена ясна картина на ситуацията чрез активен диалог между институциите. След това, въз основа на събраната информация, трябва да бъдат изработени конкретни действия.
Гюров уточни, че подобен план не трябва да се основава на предположения как точно ще се развие кризата, тъй като това не зависи от България. Държавата обаче трябва да бъде подготвена за всеки възможен сценарий.
Бившият служебен премиер припомни мерките, предприети в началото на кризата в Близкия изток, включително предвидената подкрепа за уязвимите групи. По думите му това не са т.нар. „хеликоптерни пари“, които не променят пазарното поведение и единствено се пренасят в инфлацията.
По отношение на действията на настоящото правителство Гюров заяви, че е по-добре да има някакви мерки, отколкото да липсват изцяло. Според него реакцията вероятно е дошла прекалено късно и след изчакване на развитието на ситуацията, но все пак късните действия са по-добри от липсата на такива.
Той допълни, че самият той не би предприел голяма част от действията по този начин. Гюров критикува и приетия бюджет, като заяви, че в него няма достатъчно буфери за реакция при кризи. Според него бюджетът е силно напрегнат и с голям дефицит, което поставя въпроса как държавата би реагирала, ако кризата ескалира и се наложат допълнителни мерки.
По повод началото на предизборната кампания и теми като случая „Петрохан“ и помилването на наркобарон Гюров заяви, че липсва необходимият диалог.
Той припомни, че настоящото правителство е дошло на власт със заявки за справяне с цените, разграждане на модела и борба с корупцията. Според него обаче в момента се наблюдават не само същите кадри от предишния модел, но и позната предизборна реторика, при която се връщат стари теми и се правят внушения без достатъчно съпричастност към загиналите и техните близки.
Гюров заяви, че подобен подход не допринася за обществения диалог. По негово мнение пресконференции, които не предоставят достатъчно информация и вместо яснота и сигурност пораждат допълнителни внушения, влияят негативно на обществения разговор и не помагат за възстановяване на авторитета и доверието в институциите.
Според него именно връщането на доверието в държавните институции трябва да бъде един от основните приоритети на президента. Друг ключов приоритет, по думите му, е президентската институция да бъде активна и близо до гражданите не само по време на предизборна кампания, а и в ежедневната си работа.
В заключение Гюров заяви, че търси широко демократично обединение на свободомислещи български граждани, които искат сигурна, стабилна и независима България, насочена към бъдещето.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ивайло Мирчев: Моделът “Борисов-Пеевски” е разграден на нулева степен
