Хазартът отдавна не е само въпрос на забавление и личен избор. Световната здравна организация определя хазартното разстройство като зависимост, при която човек губи контрол, поставя играта над други важни дейности и продължава въпреки тежките последици. Зад диагнозата често стоят дългове, разрушени отношения и сринат семеен живот.
Последиците не остават само при играещия. СЗО свързва проблемния хазарт с финансово страдание, семейни конфликти, насилие, пренебрегване на деца, психични проблеми и повишен риск от самоубийство. Според организацията за всеки човек, който играе на високорисково ниво, средно още шестима души около него могат да понесат вреди.
Цената се плаща от цели семейства
В България НАП поддържа Регистър на уязвимите лица. Всеки, който смята, че има проблем с хазарта или е изложен на риск от зависимост, може доброволно да поиска вписване, след което организаторите нямат право да го допускат до участие. Официално НАП е съобщавала за над 24 000 подадени заявления след възстановяването на регистъра през декември 2022 г. Публикувани статистики сочат нетни загуби на играчите от 1,36 млрд. лв. през 2023 г., 1,57 млрд. през 2024 г. и 1,88 млрд. през 2025 г.
Проблемът не е само български. СЗО оценява, че около 1,2% от възрастните по света страдат от хазартно разстройство. В Турция организацията „Зелен полумесец“ съобщава, че потърсилите помощ за хазартна зависимост са нараснали от 37 през 2019 г. до 5748 през 2025 г., като близо 80% са между 20 и 40 години.
Забрана, но с едногодишен преход
Един възможен модел за България би предвидил прекратяване на частния хазарт след едногодишен гратисен период. Този срок би дал време на казина, игрални зали, пунктове и оператори да приключат договорите си, а на служителите да потърсят друга работа или преквалификация. Така промяната няма да настъпи от днес за утре и икономическият преход може да бъде планиран.
Подобна мярка би трябвало да обхване и интернет. Само затварянето на физическите зали би оставило най-достъпния канал – онлайн игрите – отворен денонощно през електронни устройства. България вече разполага с механизъм за спиране на достъпа до нелицензирани хазартни сайтове след съдебно разпореждане. При модел на пълна забрана подобен механизъм би могъл да се разшири към всички частни хазартни домейни.
Една държавна лотария вместо частен пазар
Изключение в подобен модел би могла да бъде единна държавна лотария с ограничен набор традиционни игри – например „5 от 35“, „6 от 49“, „Тото шанс“ и сходни тиражни игри. При такава система условията, рекламата, залозите и разходите могат да бъдат поставени под пряк публичен контрол, вместо множество оператори да се конкурират за все по-активно участие на клиентите.
Приходите от тази държавна лотария могат законово да бъдат насочвани към българския спорт – детско-юношески школи, масов спорт, спортни бази, федерации и подготовка на състезатели. Това е политически модел, който би изисквал конкретен закон, правила за разпределение, публични отчети и строг финансов контрол, за да се гарантира, че средствата достигат до предназначението си.
България вече ограничи значително рекламата на хазарт през 2024 г., а през 2026 г. продължават предложенията ограниченията да бъдат разширявани заради твърдения, че правилата се заобикалят. Дебатът за пълна забрана обаче е следваща, много по-радикална стъпка – с ефекти върху общественото здраве, бюджета, заетостта, нелегалния пазар и правоприлагането, които трябва да бъдат оценени предварително.
От ОЗБГ подкрепяме идеята за пълна забрана на хазарта като необходима стъпка за спасяването на човешки животи и предотвратяването на още разбити съдби!
Присъединете се към нашия Телеграм
Протест срещу хазарта се организира в София след трагедията в Исперих
