Народното събрание одобри на първо четене промени в Кодекса на труда, предложени с подкрепата на „Прогресивна България“, които предвиждат нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Обсъждането в пленарната зала прерасна в остър политически спор за това доколко бъдещият размер на най-ниското трудово възнаграждение ще бъде предвидим и по какъв начин ще се изчислява.
Социалният министър Наталия Ефремова обясни, че целта на промените е да бъдат съчетани икономически и социални показатели, така че да има повече сигурност както за работещите, така и за бизнеса и държавата.
По думите ѝ заложените показатели трябва едновременно да защитават доходите и да осигуряват предвидимост. За хората на минимална заплата това означава възнаграждението да позволява покриването на основни разходи за храна, лекарства, сметки и услуги, а за бизнеса и държавата – да има яснота при планирането на разходите и бюджета за следващата година.
От ГЕРБ-СДС изразиха съмнение дали в законопроекта действително има достатъчно конкретна формула. Илияна Жекова заяви, че са посочени критериите, които трябва да се вземат предвид, но според нея липсва ясно правило как от тях ще се стига до конкретен размер на минималната заплата.
Подобни критики отправиха и от „Демократична България“. Мартин Димитров предупреди, че предложеният модел увеличава ролята на изпълнителната власт при определянето на МРЗ. Според него, ако има само критерии, но няма конкретна формула, на практика крайното решение ще зависи в голяма степен от Министерския съвет.
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев свърза темата с разпределението на държавните средства и заяви, че според партията му промените могат да ограничат нарастването на доходите на хората с най-ниски възнаграждения. Той посочи, че така в бюджета ще останат повече средства, докато същевременно се планира значително финансиране за земеделски производители, а за еднократната помощ за горива са предвидени 30 млн. лева за около 550 хиляди души.
Критики дойдоха и от „Възраждане“. Цончо Ганев заяви, че според изчисленията на партията предложеният модел може да доведе до минимална заплата, която е с около 36 лева, или приблизително 18 евро, по-ниска от очакваното. По думите му при параметрите, заложени в бюджета и предстоящи за съгласуване с Брюксел, размерът би бил около 672 евро.
В защита на законопроекта председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че целта не е намаляване на минималното възнаграждение, а същественото му увеличение. Според него МРЗ се очаква да нарасне значително спрямо сегашното си ниво, включително и в сравнение с увеличенията в редица други европейски държави.
Витанов подчерта, че въпросът не се изчерпва само с конкретния размер на заплатата, а е необходимо да бъде намерен баланс между достойните доходи за хората с ниски възнаграждения и възможностите на държавния бюджет и публичните финанси.
Предложеният нов модел предвижда при определянето на минималната работна заплата да бъдат отчитани четири показателя. Сред тях са покупателната способност и издръжката на живот, равнището и динамиката на заплатите, както и производителността на труда.
Според правителството новият механизъм трябва да направи определянето на МРЗ по-предвидимо, като едновременно с това запази възможността нейният размер да бъде съобразяван с икономическите и социалните условия в страната.
Присъединете се към нашия Телеграм
