„Тези дни водещата новина при суровините е новият исторически рекорд в цената на медта, която вече надхвърля 14 600 долара за тон. Това е ръст с почти 50% на годишна база. Тя последва скоковете на златото и среброто от миналата година.“
Това написа в свой анализ по темата в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво сочи неговата прогноза:
„Медта има множество индустриални приложения и обикновено се оскъпява по време на бърз икономически ръст. Този път обаче не е така. Имаме преди всичко недостиг при доставките на фона на бърз ръст на потреблението в няколко конкретни индустрии – ВЕИ, електрификация, изчислителни центрове. Лошото е, че медта не е сама в това движение на цените.
Ето примери за ръстове в цените на някои други масови индустриални метали на годишна база:
– Алуминий = +27%
– Цинк = +38%
– Литий = +96%
– Кобалт = +35%
– Калай = +61%
Далеч по-болезнени за икономиката и инфлацията обаче са ръстовете при енергийните суровини и горивата. Новините се фокусират върху цените на суровия петрол, които са скочили с около 47% на годишна база. Но икономиката не консумира суров петрол, а горива. При тях скоковете (без акцизи) са много по-големи – от 63% (бензин) до над 100% (дизел). Проблемът е в недостига на капацитет за рафиниране.
Ето и някои други примери сред енергийните суровини и химически продукти:
– Въглища = +42%
– Природен газ (Европа) = +132%
– Метанол = +54%
– Кокс = +45%
– Сяра = +206%
– Полипропилен = +26%
– Карбамид (азотен тор) = +14%
Всичко това вече силно се отразява и на цените на електричеството в Европа, които са скочили средно с над 100% на годишна база, а зимата тепърва идва. Разбира се, прави впечатление спадът в цената на природния газ в САЩ с 5% в същия период.
Храните също вече следват тенденцията, а това е наистина обезпокоително. Давам само основните зърнени култури:
– Пшеница = +40%
– Царевица = +22%
– Ориз = +33%
– Соя = +26%
Пазарът на всяка отделна суровина, химикал или хранителен продукт е различен. Причините за ръстовете на цените в детайлите си са различни. Най-често обаче има два общи знаменателя – скъпата енергия и недостатъчните инвестиции в добив и/или производство.
На този фон единственият възможен път към запазване и вдигане на качеството на живот минава през голям скок в производителността, тоест яко бачкане, ама с мисъл…“
Присъединете се към нашия Телеграм
Работодателите искат спешна промяна на режима за запасите от нефт и горива
