Депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев постави под въпрос устойчивостта на бързото увеличение на минималната работна заплата на фона на значително по-слабия ръст на производителността на труда.
В публикация във Facebook Панев посочва, че през последните шест години минималната работна заплата е нараснала с 86,6%, докато производителността на труда се е увеличила с 13,5 на сто.
По думите му най-голямо разминаване е отчетено през 2024 г., когато минималното възнаграждение е нараснало с над 19%, а производителността на труда – с едва 2,3%.
Депутатът поставя въпроса доколко подобна тенденция може да продължи, без да бъде съпроводена от реално подобряване на конкурентоспособността на българската икономика.
Според Панев по-бързото увеличаване на покупателната способност спрямо производството на стоки и услуги може да създава инфлационен натиск. Като друг признак за дисбаланс той посочва състоянието на търговския баланс и по думите му рекордните дефицити.
Панев призова привържениците на нов двуцифрен ръст на минималната работна заплата да отчетат тези фактори при обсъждането на бъдещата политика по доходите.
Според него икономическите проблеми не могат да бъдат решени единствено чрез административно определяне на по-високи възнаграждения. Той смята, че са необходими реформи, насочени към повишаване на ефективността и производителността.
По думите му именно подобряването на тези показатели би позволило доходите да нарастват с по-високи темпове, без това да води до нежелани последици за икономиката.
Присъединете се към нашия Телеграм
Между 250 и 500 евро струва подготовката на един ученик тази година
