България отбелязва днес, 6 септември 2026 г., 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия – един от най-важните политически актове в следосвобожденската история на страната.
Денят на Съединението е официален празник съгласно Кодекса на труда. Тази година 6 септември се пада в неделя, а според законовите разпоредби, когато официален празник съвпада със събота или неделя, първият работен ден след него е неприсъствен.
Събитията, които променят политическата карта на България, се развиват през 1885 г. След Берлинския договор от 1878 г. българските земи са разделени, като на юг от Стара планина е създадена автономната област Източна Румелия, останала под върховната власт на Османската империя.
Идеята за обединение постепенно се превръща в една от основните национални каузи. В подготовката на Съединението ключова роля има Българският таен централен революционен комитет, както и редица български офицери и обществени дейци.
В нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. войски под командването на майор Данаил Николаев, заедно с Голямоконарската чета на Продан Тишков, останал в историята като Чардафон Велики, влизат в Пловдив. Резиденцията на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е обкръжена, а Съединението е провъзгласено.
Два дни по-късно – на 8 септември 1885 г., княз Александър I Батенберг издава в Търново манифест, с който официално признава извършения акт. Впоследствие той пристига в Пловдив и поема управлението на Южна България.
Съединението предизвиква сериозно международно напрежение. Част от Великите сили реагират резервирано, а Сърбия обявява война на България през ноември 1885 г. Българската армия успява да защити обединението след победите си в Сръбско-българската война.
След последвалите дипломатически преговори на 24 март 1886 г. е подписан Топханенският акт. С него управлението на Източна Румелия е поверено на българския княз, което на практика утвърждава извършеното Съединение.
Пловдив е център на тържествата
Както всяка година, основните национални чествания на 6 септември са в Пловдив – града, в който преди 141 години е провъзгласено Съединението.
Официалната програма започва в 10:00 часа в катедралния храм „Света Богородица“ с тържествен молебен, последван от полагане на венци и цветя пред паметника на Гаврил Кръстевич.
В 11:00 часа ще бъдат положени венци и цветя пред паметната плоча на майор Райчо Николов, а половин час по-късно почит ще бъде отдадена и пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина.
В 19:00 часа на площад „Римски стадион“ Комитет „Родолюбие“ ще представи възстановка на събитията от 6 септември 1885 г.
В 19:45 часа в Зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей ще бъде представена изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“.
Кулминацията на честванията е от 20:30 часа на площад „Съединение“, където ще се проведе традиционната тържествена заря-проверка.
Президентът Илияна Йотова ще участва в церемонията и ще приеме почетния строй. Държавният глава ще произнесе слово, съобщиха официално от президентската институция.
По повод празника редица музеи, галерии и културни обекти в Пловдив ще бъдат с безплатен вход през деня. Сред тях са експозиции на Регионалния исторически музей, Регионалния етнографски музей, Археологическия музей, Градската художествена галерия и обектите на „Старинен Пловдив“.
6 септември – символ на националното единство
Съединението остава в българската история като пример за политическа воля и обща национална цел, постигната въпреки сложната международна обстановка и ограниченията, наложени след Берлинския конгрес.
141 години след събитията от 1885 г. 6 септември продължава да бъде един от дните, в които България отдава почит на хората, превърнали идеята за обединение в политическа реалност.
Именно със Съединението се свързва и един от най-разпознаваемите национални символи и послания – „Съединението прави силата“.
Присъединете се към нашия Телеграм
