Областна администрация – Бургас е ограничила възможността граждани да публикуват коментари на страницата ѝ в социалната мрежа Facebook. Решението поставя редица въпроси за начина, по който една държавна институция разбира прозрачността, публичността и диалога с хората, чиито интереси би трябвало да представлява.
На пръв поглед става дума за техническа настройка в социална мрежа. Когато обаче подобна мярка е предприета от публична институция, въпросът вече далеч не е само технически. Facebook страниците на държавните и общинските структури отдавна не са просто информационни табла – те са сред основните канали, през които гражданите получават информация, задават въпроси, отправят критики и сигнализират за проблеми.
Именно затова спирането на коментарите трудно може да бъде възприето като добър знак за открито управление.
Още повече че на официалния сайт на Областна администрация – Бургас самата институция заявява като своя цел работата ѝ да бъде „прозрачна и достъпна“ за гражданите. Ограничаването на един от най-преките канали за публична обратна връзка обаче влиза най-малкото в противоречие с духа на подобна заявка.
Когато критиката бъде изключена с един бутон
Разбира се, никоя институция не е длъжна да толерира обиди, заплахи, език на омразата или спам в своите профили. За това съществуват модериране, правила за поведение и възможност конкретно съдържание да бъде премахвано. Съвсем различно е обаче коментарите да бъдат ограничени за всички.
Така заедно с агресивните или неуместните мнения се премахва и възможността за нормални въпроси, критики и публичен контрол. А когато една институция затвори пространството за неудобните въпроси, самите въпроси не изчезват. Напротив – създават се нови.
Каква е причината за решението? Имало ли е конкретен проблем, който го е наложил? Защо не е избран модел на модериране? И най-вече – защо гражданите не могат открито да коментират действията на институцията в комуникационен канал, създаден именно за публично общуване?
Липсата на публични отговори само задълбочава усещането за дистанция между администрацията и хората.
Ограничаването на коментарите не решава проблемите
Изключването на коментарите не може да премахне общественото недоволство, ако такова съществува. То само го премества другаде – в лични профили, групи, медии и други социални платформи.
Резултатът може да се окаже точно обратният на търсения. Вместо институцията да има възможност да отговаря публично на критики, да коригира невярна информация или да покаже как реагира на граждански сигнали, тя сама се лишава от пространство за диалог.
Показателно е, че в официален доклад на администрацията за 2025 г. е записано, че гражданите могат да задават въпроси и да изразяват мнение, а приемните дни са посочени като част от взаимодействието с обществото. В същия документ са отчетени и положителни оценки за достъпа до информация.
Само няколко месеца по-рано от администрацията беше обявена и инициатива за изнесени приемни, чиято изрично заявена цел беше гражданите да могат да поставят въпроси и проблеми, а информацията за срещите да се разпространява включително чрез Facebook страницата на институцията.
На този фон затварянето на възможността за коментари изглежда като движение в обратната посока.
Ново управление със стари похвати?
Решението има и неизбежно политическо измерение. Настоящият областен управител на Бургас Дико Диков е на поста от 14 май 2026 г., според данните в Административния регистър. Сред основните му правомощия е провеждането на държавната политика в областта и взаимодействието с местната власт.
На фона на политическите заявки за нов модел на управление и разграждане на практики, свързвани през годините с управлението на ГЕРБ-ДПС, подобно ограничаване на публичната комуникация трудно може да бъде обяснено като пример за повече откритост.
Не е достатъчно една власт да твърди, че управлява по различен начин. Разликата трябва да се вижда и в отношението към критиката.
Ако старият модел е критикуван за затвореност, контрол върху информацията и нежелание за публичен отговор на неудобни въпроси, използването на сходни похвати от неговите опоненти неизбежно поставя въпроса каква точно е промяната.
Свободата на изразяване не означава институцията да е длъжна да се съгласява с всяко мнение. Означава обаче гражданите да могат да го изразят, когато това става в рамките на закона и нормалния обществен диалог.
Държавната институция не е личен профил
Има съществена разлика между Facebook страницата на частно лице и тази на държавна администрация. При личния профил собственикът сам решава с кого иска да разговаря. При институционалната страница комуникацията е част от публичната дейност. Там се публикува информация за решения, инициативи и действия, които засягат обществото. Затова към подобни канали логично има и по-високи очаквания за откритост.
Областна администрация – Бургас има и други официални канали за контакт – деловодство, електронна поща и форма за контакт на своя интернет сайт. Това обаче не отменя въпроса защо е ограничена именно публичната обратна връзка, видима и за останалите граждани.
Защото между изпращането на лично писмо до администрацията и задаването на публичен въпрос под официална публикация има съществена разлика. В първия случай разговорът остава между гражданина и администрацията. Във втория отговорът – или липсата му – е видим за всички. И точно това е една от основните функции на прозрачността.
Критиката към властта невинаги е удобна. Понякога е несправедлива, понякога остра, а понякога и политически мотивирана. Но решението на този проблем не е критиката да бъде технически изключена.
Институциите печелят доверие не когато премахват неудобните въпроси, а когато могат да им отговорят. А когато коментарите бъдат спрени с натискането на един бутон, въпросите не стават по-малко. Стават повече.
Присъединете се към нашия Телеграм
