Главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев е поискал да бъде освободен от длъжност заради навършване на пенсионна възраст и несъгласие с подготвяната от Министерството на здравеопазването реформа в структурите на общественото здраве. Това става ясно от негов доклад до министър-председателя, който Кунчев публикува във Facebook, за да избегне, по думите му, „излишни спекулации“ около решението си.
Той посочва, че не му е приятно да напуска системата на общественото здраве в труден момент, но за него е невъзможно да наблюдава безпристрастно, а още по-малко да участва в процес, който определя като нейно разрушаване.
В доклада си Кунчев заявява, че причините за несъгласието му са свързани с редица планирани действия, които според него могат да доведат до сериозни затруднения в работата на структурите в общественото здраве.
Един от основните му въпроси е защо здравната реформа започва именно със система, която според него до момента работи относително стабилно и е доказала ефективността си при извънредни обстоятелства, включително пандемията, бежанската криза, заплахи от внос на особено опасни инфекции и национални епидемии.
Кунчев посочва, че в здравеопазването съществуват други проблеми, които според него изискват по-спешни действия – високият дял на плащанията от пациентите, затрудненият достъп до лекарства, нарастването на болничната база и проблемите в системата на ТЕЛК.
Според него подготвяната централизация на регионалните здравни инспекции и националните центрове може да ограничи оперативната им самостоятелност и да затрудни реакцията при ситуации, застрашаващи общественото здраве.
По думите му бъдещ директор на териториална дирекция, който няма статут на второстепенен разпоредител с бюджетни средства и правомощията на сегашните директори на РЗИ, няма да може да действа достатъчно бързо и самостоятелно. Това според Кунчев може да превърне местните структури в посредници, които препращат проблемите и исканията си към Министерството на здравеопазването.
Той предупреждава и че към момента министерството не разполага с необходимия кадрови и административен капацитет, за да поеме подобна функция. Дори такъв капацитет да бъде изграден впоследствие, според него това ще изисква допълнителни човешки и финансови ресурси.
Кунчев поставя под въпрос и очакваните икономии от реформата. По думите му спестяванията от съкращаването на административен персонал могат да бъдат компенсирани или надхвърлени от разходите за създаването на централно координиращо звено, както и за нови регистрации, сертифицирания и акредитации, особено на лаборатории.
Като пример той посочва данни от директора на Националния център по радиология и радиационна защита, според които разходите само за лабораториите на центъра могат да достигнат близо 600 хил. евро, като международното им сертифициране би изисквало и значително време.
В доклада си Ангел Кунчев извежда два основни риска с национално значение. Първият е сериозно затрудняване на оперативната работа на РЗИ при планирането и изпълнението на мерки в извънредни ситуации, както и забавяне и допълнително бюрократизиране на дейността.
Вторият риск, според него, е свързан с възможно затрудняване на действията при радиационна заплаха и при защита на населението от радиационно замърсяване – вследствие на промишлени аварии, трансгранично замърсяване или медицинско облъчване на персонал и пациенти.
Кунчев смята, че ако основната цел на реформата е намаляване на разходите, това може да бъде постигнато по-бързо и с по-малки рискове чрез поставяне на конкретни цели за съкращаване на щатни бройки на ръководителите на съответните структури.
Той посочва, че в системата на РЗИ и трите национални центъра и в момента има над 230 незаети щатни бройки. Според него ръководителите на отделните звена, които познават спецификите на работата и регионите си, биха могли да извършат необходимите съкращения с по-малко отражение върху ежедневната дейност.
Главният държавен здравен инспектор критикува и начина, по който се подготвя реформата. По думите му при толкова сериозна и всеобхватна промяна е било необходимо предварително обсъждане с всички засегнати структури, както и ясно обяснение на целите и подходите.
Според него ръководителите не трябва да бъдат превръщани във „врагове“, а служителите – в хора, които очакват с притеснение неясни промени и губят мотивация за работа. Кунчев подчертава, че успешна реформа е тази, която е осъзнато приета от максимално широк кръг участници.
В доклада си той изрично заявява, че решението му не е продиктувано от лични интереси. Кунчев посочва, че не желае други постове, административно развитие или финансова облага и че не е в лоши професионални или лични отношения с настоящия министър на здравеопазването.
Напротив, той определя личните и професионалните качества на министъра като много добри, но предупреждава, че когато на способен човек бъде поставена погрешна задача, резултатите могат да бъдат тежки.
Ангел Кунчев отбелязва, че професионалният му път включва 42 години работа в системата на общественото здраве и изразява съжаление, че той приключва по този начин.
„Не мога да наблюдавам безразлично разпада на една толкова важна за страната система“, заявява той, като определя подготвяната реформа като ненужна и вредна и подчертава, че целите ѝ според него могат да бъдат постигнати по-бързо и с по-малко сътресения.
В обръщението си към колегите Кунчев им благодари за съвместната работа и ги призовава да продължат да изпълняват задълженията си упорито и съвестно.
Присъединете се към нашия Телеграм
Доц. Ангел Кунчев подаде заявление за освобождаване като главен държавен здравен инспектор
