Пациентите и техните близки не могат да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители, за да бъдат приети в болница или да им бъде извършена операция, когато подобно изискване не е предвидено в нормативен акт.
Това посочва Министерството на здравеопазването в официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването /АПАЗ/, подписан от заместник-министъра на здравеопазването д-р Николай Вълов. Това съобщи „DarikNews“.
От ведомството уточняват, че дарителската бележка не може сама по себе си да бъде превръщана в задължително условие за получаване на лечение, ако за това няма законово основание.
Позицията на МЗ е изпратена след сигнал на АПАЗ за случаи, при които лечебни заведения изискват от пациенти да представят бележки за определен брой кръводарители, преди да бъдат приети или подложени на планова операция.
Повод за намесата на асоциацията е конкретен случай, при който болница отказва да признае кръводаряване, извършено в Районния център по трансфузионна хематология в Стара Загора. Като причина е посочено изискването дарителите да са дали кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
От Министерството на здравеопазването подчертават, че доброволното кръводаряване не трябва да се смесва със задължение пациентът да осигури дарители. Кръводаряването в България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност, а осигуряването на необходимите количества кръв и кръвни съставки за лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология.
Според МЗ тази отговорност не следва да бъде прехвърляна върху болните и техните семейства. Ведомството уточнява, че даряването на кръв от близки и други граждани трябва да бъде насърчавано, тъй като е необходимо да се поддържат достатъчни количества кръв. Това обаче е различно от поставянето на изискване пациентът сам да намери дарители, за да получи необходимата медицинска помощ.
Няма изискване кръвта да е дарена в конкретен регион
Министерството отговаря и на въпроса дали лечебно заведение може да откаже да признае дарителска бележка само защото кръводаряването е извършено в друга част на страната.
Според МЗ действащата нормативна уредба не съдържа общо териториално ограничение, според което кръвта за конкретен пациент трябва задължително да бъде дарена в определен град или административна област.
Кръв може да бъде дарявана в структурите по трансфузионна хематология в страната, при спазване на съответните медицински и организационни изисквания.
От ведомството изрично посочват, че самият факт, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не е нормативно основание официалният документ за даряването да бъде отхвърлен единствено заради мястото, на което е издаден.
МЗ допълва, че дарителската бележка служи за организацията и отчитането на кръводаряването и не трябва да ѝ бъдат придавани правни последици, които не са предвидени в нормативната уредба.
МЗ ще изяснява конкретния случай
По сигнала на АПАЗ Министерството на здравеопазването ще поиска информация от съответното лечебно заведение, за да бъдат установени въведената организация и основанията за поставеното изискване.
Случаят ще бъде разгледан в рамките на правомощията на ведомството. Ако бъде установено, че се прилага практика без основание в действащите правила, МЗ заявява, че ще предприеме необходимите действия за нейното прекратяване.
Министерството ще прецени и дали е необходимо допълнително да напомни на лечебните заведения и структурите по трансфузионна хематология какви са приложимите правила, включително принципът на доброволното кръводаряване и липсата на нормативно основание за необосновани териториални ограничения.
От АПАЗ определят отговора на Министерството като важна стъпка към прекратяването на практика, която поставя пациентите и семействата им в изключително трудна ситуация.
От асоциацията подчертават, че необходимостта от повече доброволни кръводарители в България е безспорна и че доброволното и безвъзмездно кръводаряване трябва активно да бъде насърчавано. Според организацията обаче недостигът на кръв не може да бъде преодоляван чрез прехвърляне на отговорността върху пациента и неговите близки.
АПАЗ посочва, че човек, на когото предстои операция, не трябва наред с притесненията за здравето си да бъде принуждаван да търси дарители сред роднини, приятели и колеги, за да изпълни неформално условие за лечение.
Според асоциацията е недопустимо и вече извършено кръводаряване да не бъде признавaно единствено защото е направено в друг град.
От АПАЗ заявяват, че ще проследят какви действия ще предприеме Министерството на здравеопазването по конкретния случай и дали лечебните заведения ще получат ясни указания за недопускане на подобни практики. Позицията на организацията е, че правото на медицинска помощ не трябва да зависи от броя кръводарители, които един пациент може да осигури.
Присъединете се към нашия Телеграм
Дронове изплуваха на плажове в България, два бяха взривени в морето
