„През уикенда намерих време да прегледам програмата на правителството. Със сигурност върху оценката ми влияе моята професионална кариера на инвестиционен и финансов консултант – сигурно съм подготвил, преглеждал, анализирал стотици бизнес планове. Много често и съм ги защитавал пред инвеститори и финансови институции. След влизането в ЕС, на няколко пъти бях ангажиран от партии от демократичния спектър с написването, координирането, анализирането или просто с предложения на идеи за техните политически програми.“
Това коментира политическият анализатор Евгений Кънев във Facebook профила си, продължавайки:
„Преди да кажа какво мисля за сегашната програма – искам да отбележа важната разлика между предизборна програма и програма за управление. Това е същата разлика като след въпроса “какво”, да знаете да отговорите и на въпроса “как”. На това първо, базово ниво, Радевият екип се е опитал да влезе в конкретика с “как”. За изпълнението на обещаното са предвидени три критерия: срокове, приемане на закони и някои конкретни действия на администрацията. Така че – ако някой след това анализира програмата да може да каже – “ами те обещаха и я изпълниха”. Защото измерването е просто – “да” или “не”. По-наблюдателните са забелязали дефицитите на този подход.
- Липса на връзка между проблем и мярка за неговото решаване
В масовия случай, има общо, абстрактно описание на някакъв проблем, но няма анализ на добри практики в други страни и така не става ясно защо се смята, че някакво предложено действие решава проблема. А не го задълбочава или просто трансформира в нов проблем.
Примерно като дигитализирате една процедура – това как променя качеството на информацията, която тече през нея? С други думи “garbage in – garbage out”.
Вече сме свидетели и как “творчески” бе приложен контрола върху цените от Франция – от съвещателен за институциите във Франция инструмент, у нас се засили административният контрол върху бизнеса. - Акцент върху процедурите, а не резултата
Почти цялата програма набляга на промяна на начина, по който нещо (не) се е случвало без приемане на някакъв числен критерий дали тази мярка е дала резултат.
Така може всичко да се обещае без да е ясно дали ще е полезно или вредно без реален измерител : “свиване на разходите или бюджетния дефицит с Х%”; “намаляване времето за обслужване с Х минути/часове/дни”; “по-малко обжалвани процедури с Х%” или нещо подобно. Да не говорим за сравнение с други страни по международни класации. Така винаги всичко може да се отчете като успех. - Старият навик да се създават нови и нови органи, комитети и институции Продължава старата вредна практика за всеки проблем да се създава нов орган за неговото решение. Това е път към още и повече от същата бюрокрация, чиято издръжка плащаме всички ние. Вместо да се помисли за реформиране и консолидация на сегашните структури и да се подобри тяхното функциониране с по-образовани и професионално подготвени кадри.
- Още по-голяма концентрация на административна власт вместо делегиране на решенията към независими от правителството експертни институции, НПО и разбира се – бизнеса. По този начин се дава твърдо предпочитание на административния пред пазарния подход. Вече видяхме как бе ликвидирана експертна комисия към МЗ и всички решения за сектора ще се вземат по политически съображения. Което е покана за повече, а не по-малко корупция.
- Програмата разчита изцяло на „тоягата“ (наказания, отнемане на активи, проверки, следене). В европейската практика за борба с престъпността и сивата икономика се ползват стимули за доброволно спазване на правилата (compliance models) и институционални подтиквания (nudge theory), за да се намали административната тежест. Личи си, че програмата е писана от различни екипи, които разделям на три вида:
(1) Литератори – хора, които си представят някакви неща от своята идеология и с едно “ще” смятат, че ще станат реалност
(2) Бюрократи – хора, които са гросмайстори на определен мъртъв език от времето на соца, така че на практика могат да напишат много неща без нищо конкретно да кажат
(3) Технократи – хора от бизнеса, които още не разбират разликата между държава и фирма и предлагат фирмени решения за държавна стратегия.
И накрая някой се е опитал да изглади противоречията с едно ИИ полиране. Аз лично не очаквам някой да прави анализ на тази програма дали е изпълнена след 4 години. Още до няколко месеца – приоритетите ще бъдат рязко сменени, защото правителството ще се бори за своето – политическо или финансово – оцеляване.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Ставрев: Нито една изцяло нова магистрала няма да е готова до 2030 г.
