35 години след приемането на действащата Конституция на Република България основният въпрос не е дали тя е причина за институционалните проблеми, а доколко институциите и хората в тях изпълняват заложените принципи. Това заяви докторът по конституционно право Симона Велева в ефира на „БНТ“. Според нея основният закон е доказал устойчивостта си, преминавайки през редица политически кризи, спорове и опити за промяна. Велева подчерта, че Конституцията не трябва да бъде възприемана единствено като технически документ, а като ценностен консенсус, върху който се основава държавата.
„35 години – това е най-дългодействащата републиканска Конституция, която надживя кризи, упреци и проблеми и ни изведе през тях“, заяви Велева. По думите ѝ това показва, че основният закон е успял да устои на опитите за посегателство срещу него и продължава да бъде опора на институционалния ред.
Тя посочи, че през този период България е преминала през различни етапи на демократично развитие – от началните трудности до по-зрялото осъзнаване на посоката, в която обществото иска да се развива. Сред основните ценности, заложени в Конституцията, Велева открои независимата съдебна система, разделението на властите, защитата на основните права и принципите на социалната, правовата и демократичната държава.
Шест промени, но основният фокус остава съдебната власт
Симона Велева припомни, че Конституцията е била променяна шест пъти. Част от измененията са свързани с европейската интеграция на България, а останалите засягат изцяло съдебната власт. Според нея интеграционният процес вече е завършен, особено след присъединяването към Шенген и последните промени, свързани с еврозоната. Най-мащабната конституционна промяна от 2023 година обаче е срещнала сериозни проблеми в Конституционния съд.
„За голямо съжаление най-мащабната промяна от 2023 година катастрофира изцяло в Конституционния съд“, каза Велева. Тя уточни, че измененията, засягащи президентските правомощия, не са били отменени напълно, тъй като съдът не е постигнал необходимото мнозинство. Гласовете са били разделени поравно – шест на шест.
Висшият съдебен съвет продължава да работи с изтекъл мандат
Като един от най-сериозните проблеми Велева посочи факта, че органи с изтекли мандати продължават да вземат ключови решения. Настоящият Висш съдебен съвет е избран през 2017 година, а мандатът му е изтекъл през 2022 година. По думите ѝ последните изменения в Закона за съдебната власт целят обновяване на състава и връщане към нормалното функциониране на институциите. Велева обаче предупреди, че тези промени сами по себе си не могат да бъдат определени като цялостна съдебна реформа.
„Реформа все още няма, но промените са много необходими, за да може да се върне една нормалност и след това да се надгражда върху нея“, заяви тя.
Липсват ясни критерии за новите членове
Според конституционалиста една от основните слабости на приетите промени е липсата на ясно разписани критерии за избора на нови членове на съдебните органи. Велева посочи, че такива изисквания е трябвало да бъдат заложени директно в закона и че е имало възможност това да бъде направено. Липсата на ясни критерии поставя под въпрос начина, по който ще бъдат подбирани хората, от които се очаква да възстановят доверието в съдебната система.
Според Велева обществото очаква не само промени в законите, но и конкретни резултати по знакови случаи. Тя посочи казусите, свързани с Мартин Божанов – Нотариуса, Пепи Еврото, както и с прокурори и съдии, за които се твърди, че са обвързани с тези случаи.
„Докато не видим ефективни разследвания по тези нашумели и скандални случаи, не можем да имаме истинска съдебна реформа, дори да имаме добри законодателни промени“, заяви Велева. Според нея политическите конфликти са забавили процеса, въпреки че в обществото съществува съгласие, че промени са необходими.
Прокуратурата е получила непропорционално много правомощия
Велева коментира и мястото на прокуратурата в конституционния модел. Според нея предходни изменения са дали непропорционално голяма власт на прокуратурата и са засилили позициите ѝ в рамките на съдебната система. Ограничаването на тези правомощия според нея изисква последователни промени, силно гражданско общество и защита на принципите на правовата държава. Тя подчерта необходимостта от проверка на позициите в съдебната система при едновременно спазване на закона и защита на правата на всички граждани.
Симона Велева се спря и на промените в правомощията на президента при назначаването на служебни кабинети. Според нея те са били резултат от политическа договорка, а не от широк ценностен и обществен консенсус.
„За мое огромно съжаление орязването на президентската институция и нейните правомощия не даде добър ефект“, заяви тя. По думите ѝ България е парламентарна република от хибриден тип, в която президентът има важна функция в периоди на политически и институционални кризи.
Какви качества трябва да има бъдещият президент
Велева очерта и три основни качества, които според нея трябва да притежава бъдещият държавен глава. Той трябва да познава добре президентската институция, да има способността да обединява нацията и да притежава висок международен и професионален интегритет.
Тридесет и пет години след приемането на Конституцията дебатът според Велева не трябва да се свежда единствено до нови изменения. По-важният въпрос остава дали институциите прилагат реално принципите на независимост, разделение на властите, защита на правата и върховенство на закона.
Присъединете се към нашия Телеграм
