Ново изследване на учени от Оксфордския университет предполага, че появата на живот на скалиста планета не изисква непременно същите геоложки процеси, които наблюдаваме на Земята. Анализ на данни от вече несъществуващия космически апарат InSight показва, че Марс някога е притежавал огромни подземни магмени системи, подобни на земните, въпреки липсата на тектоника на плочите.
Откритието, публикувано в списание Nature Astronomy, съобщава Phys.org, поставя под съмнение досегашното разбиране, че сложните геоложки процеси са задължителни за формирането на обитаеми условия. На Земята тектоничните плочи движат континентите и създават сложен вулканизъм, докато на Марс подобни процеси не би трябвало да съществуват.
Данните от сеизмичните вълни, регистрирани от апарата InSight, разкриват мистериозна граница на около 24 км под повърхността на Марс. Тя разделя кората на две части с различен скален състав — долна, богата на желязо и магнезий, и горна, обогатена на силициев диоксид. Подобно разпределение на скалите се наблюдава и в земната кора и е свързано с дълготрайни магмени процеси.
Според учените в миналото под повърхността на Марс е съществувал огромен магмен резервоар, в който по-тежките минерали са потъвали, а по-леките са се издигали. Това е довело до формиране на сложна подземна структура, която не би трябвало да е възможна без тектоника на плочите. Моделирането показва, че тази система може да се простира на стотици или дори хиляди километри под северното полукълбо на планетата.
Откритието подсказва, че много повече скалисти планети извън Слънчевата система биха могли да поддържат условия, подходящи за живот, дори без активна тектоника. Това не доказва наличието на живот на Марс, но разширява кръга от потенциално обитаеми светове.
Междувременно стана ясно, че през 2028 г. НАСА планира да тества нова технология, която може да съкрати пътуването до Червената планета. Агенцията разработва космическия кораб Space Reactor‑1 Freedom с ядрено‑електрическа задвижваща система, предназначен да достави три хеликоптера Skyfall — наследници на успешния Ingenuity от мисията Perseverance.
Ядрено‑електрическото задвижване йонизира гориво като ксенон, осигурявайки бавна, но постоянна тяга. Според учените разликата във времето за полет между ядрени и химически ракети ще бъде още по-значителна при мисии към външните планети като Юпитер и Сатурн. Освен това екипажите ще бъдат изложени на по-малко рискове, свързани с микрогравитация и радиация.
Присъединете се към нашия Телеграм
Определени са размерите на плащанията по две интервенции за директни плащания за кампания 2025
