Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ се намира в сериозна управленска криза, контролът върху храните и животните отслабва, а част от схемите, които бяха пресечени през последните месеци, отново започват да се възстановяват. Това заявява бившият изпълнителен директор на БАБХ д-р Ангел Мавровски в обширно интервю, в което отправя остри критики към настоящото управление на агенцията. По думите му вместо да се надграждат постигнатите резултати, системата се връща назад.
„През последния месец не виждам систематични усилия на БАБХ в нито една посока, а само действия на парче. Вместо да се подсили недостатъчният капацитет на агенцията, там се съкращават разходи. В същото време се издават неадекватни заповеди, които ще доведат до финансови санкции за БАБХ„, заявява Мавровски.
Според него проблемът започва още от централното управление на агенцията. Той твърди, че в ръководството се връщат компрометирани кадри, докато млади специалисти и експерти напускат системата. По думите му инспекторите са поставени в условия, които не им позволяват да изпълняват ефективно основните си контролни функции. Мавровски дава и пример със заплащането на служителите по границите, което според него остава крайно недостатъчно спрямо отговорностите, които носят
Спорът за млякото
Една от най-коментираните теми през последните седмици е свързана с контрола върху вносното мляко и млечните суровини. Според д-р Мавровски новите изисквания за ежедневно отчитане на млякото не решават реалните проблеми в сектора.
„Това е обикновен опит за PR, който увеличава бюрокрацията„, коментира той.
Бившият директор на БАБХ припомня, че по време на неговото управление е бил въведен 100-процентов контрол върху вносното мляко и млечните суровини. По думите му тогава всяка доставка е преминавала през вземане на проби, а цистерните са били проследявани до конкретните предприятия, където суровината е преработвана. Той твърди, че при установяване на проблемни проби са били прилагани различни мерки според риска – от унищожаване на суровината до специална обработка или удължен период на зреене на продуктите.
Според Мавровски именно този модел е осигурявал реален контрол върху качеството на внасяното мляко. Той предупреждава, че новият режим може да доведе до сериозни затруднения за производителите и преработвателите. По думите му цистерните с прясно мляко ще трябва да изчакват лабораторните резултати, което може да отнеме няколко дни. Това според него създава риск от влошаване качеството на суровината и натрупване на значителни финансови загуби за бизнеса.
Мавровски е категоричен и по друг въпрос – България няма право да спира вноса на мляко от държави членки на Европейския съюз, тъй като това би противоречало на правилата за свободно движение на стоки в общия европейски пазар. Според него реалният контрол трябва да се извършва чрез проверки, проследяване на доставките и лабораторни анализи, а не чрез увеличаване на административните процедури.
„Контролът постепенно се превръща в хаос. Това създава различни рискове, включително за манипулации„, предупреждава той.
Нелегалните кланици отново работят
Особено тревожни са твърденията на бившия директор относно нелегалните кланици. Според него част от обектите, които са били затворени по време на неговото управление, постепенно възстановяват дейността си.
„През тях минават тонове непроверено месо. Само за по-малко от месец се върнахме в изходна позиция„, заявява той.
Мавровски посочва, че през трите месеца начело на агенцията е видял какви резултати могат да бъдат постигнати от инспекторите, когато получат подкрепа и свобода да работят. Днес обаче според него системата отново се движи по инерция в обратна посока.
27 хиляди „виртуални животни“ и съмнения за злоупотреби със субсидии
Сред най-сериозните твърдения в интервюто е и това за близо 27 хиляди животни, които според Мавровски съществуват единствено по документи. По думите му тези животни се използват като основание за получаване на европейски и национални субсидии чрез заявяване на пасища и подпомагане на стопанства. Той твърди, че по случая са подадени сигнали до Европейската прокуратура и изразява надежда разследването да покаже реалния мащаб на проблема. Мавровски е критичен и към липсата на последици след установени нарушения.
„Няма нито подсъдими, нито осъдени. Никой не е в затвора„, казва той, като сравнява ситуацията в България с действията на властите в Гърция по сходни случаи на злоупотреби с европейски средства.
Опасения за нови огнища на заболявания
Бившият директор предупреждава и за рискове, свързани със здравето на животните. Според него в момента движението и търговията с животни са недостатъчно контролирани, а това създава предпоставки за разпространение на опасни заболявания.
Той посочва като особено рискови нелегалния транспорт на животни, преместването им без необходимите документи и събирането на животни от различни стопанства без достатъчни мерки за биосигурност. По думите му опасността от заболявания като шарка и шап остава реална, особено на фона на огнищата в съседни държави. Мавровски настоява да бъде възстановен засиленият контрол по границите и върху движението на животни, осъществяван съвместно с МВР.
„Всички губим„
В заключение бившият изпълнителен директор на БАБХ прави връзка между качеството на храните и общественото здраве. Той твърди, че отслабването на контрола върху храните, пестицидите и антибиотиците в животновъдството създава рискове, чиито последици могат да се проявят години по-късно.
„Всички губим„, казва Мавровски. Според него България разполага с достатъчно подготвени специалисти и инспектори, но проблемът е в липсата на последователна политика и подкрепа за работата им. Интервюто му поставя редица въпроси за състоянието на контрола върху храните, движението на животни, усвояването на субсидии и способността на държавата да гарантира безопасността на хранителната верига – теми, които вероятно ще останат във фокуса на обществения дебат и през следващите месеци.
Присъединете се към нашия Телеграм
Повече семейства ще имат достъп до детски добавки? Наталия Ефремова с важна информация
