„Радев е на посещение в Париж и Брюксел, заедно със своите вицепремиери.
Потвърждава своето намерение да води нашата външна политика на двустранна основа – дори в Брюксел ще има среща първо с премиера на Белгия (който блокира използването на руските активи за обезпечение на заема за Украйна), след това с Рюте (НАТО), (който се опитва да задържи Тръмп) и най-накрая с президента на ЕС и чак тогава с председателката на Европейската комисия.“
Това написа в свой анализ в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Ето какво още сочи неговата прогноза за външната политика на кабинета „Радев“:
„От една страна, някои ще въздъхнат облекчено – е, все пак говори с Европа. Всъщност, нищо не може да се каже определено преди поне да прочетем публикуваните комюникета от чуждата страна – рискът от дезинформация от наша е прекалено голям. Все пак – той и Путин иска да води разговори с Европа в момента и търси посредник, след като бивш германски канцлер бе категорично отхвърлен от Европа като руски актив.
На практика, в момента е златно време за Путин да се опита да постигне свои цели чрез крайнодесните националистични партии, използвайки напрежението в Европа – под огромна заплаха за своята сигурност и конкурентоспособност. По думите на Макрон – никога досега президентите на Русия, Китай и САЩ не са били едновременно враг на Европа. Но в Европа има съществени разногласия за пътя напред.
Отново живеем класиката:
(1) Франция (на Макрон) търси по-бърза консолидация на ЕС и създаване на квази федерална икономика и политика.
(2) Германия (на Мерц) типично се е вторачила в огромните си вътрешни проблеми и не иска да ги решава чрез европейски подход – по-лошо, Мерц в голяма степен парализира и съпартийката си Фон Дер Лайен, която съобразява политиката на ЕС с неговата политика (за разлика от времето на Шолц).
(3) Великобритания – както винаги – се колебае за политиката си към Европа и търси обратно вход, но със слаб премиер, а е все така ключов фактор в общата европейска отбрана.
Във всички тези три ключови страни допитванията се водят от крайнодесни евроскептични партии – което създава дълбоки разделителни линии и несигурност за бъдещето на ЕС.
Но докато тези водещи държави са вътрешно политически разделени, Европа е географски и ценностно разделена и от още два други блока:
(1) Антируски блок – Скандинавия, Балтика и Полша
Те осъзнават сериозната опасност от ескалация на руската агресия и се готвят сериозно за война – те са и най-силните защитници на общите инициативи за силна и единна Европа.
(2) Проруски блок
Макар и никоя от тези държави да не иска официално сближаване с Русия на Путин, техните заявки за самостоятелна, “независима” политика е в услуга на Путин. Блокът е доста голям: Унгария (засега и на Мадяр), Словакия, Чехия, България и май скоро Румъния. Към тях добавяме Сърбия на Вучич и Северна Македония. Всички тези държави в момента водят политика доста по-близко до интересите на Путин и Тръмп, дори на културно и пропагандно ниво, отколкото на Европа. Респективно – всички те са за “мир”, а Европа да ограничи или спре помощта за Украйна – обръщения към ЕК, а не към Кремъл. Така на практика вбиват клин в общите усилия за постигане на истински, а не руски мир.
В този контекст трябва да разглеждаме и визитата на Радев. Тя е по-скоро проучвателна – доколко България може едновременно да играе като уж отборен играч пред Европа (вчера Йотова направи декларация пред посланиците на ЕС, че няма да има промяна на външния курс – а защо се налага да я прави?) и същевременно, да прокарва руските и американските интереси като български.
За съжаление, Европа няма много полезни ходове, освен да разчита на Украйна за провала на Путин и на междинните избори в САЩ, за да спечели историческо време за своята икономика, отбрана, иновации – накратко, бъдеще на европейския проект. В този процес ще станат ясни държавите, които ще станат негово ядро и останат негова периферия.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Поколението под наем: защо младите все по-трудно стигат до собствен дом
