Изказването на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши пред bTV относно избора на българския европейски прокурор не съдържа „никаква новина“. Това заявява бившият служебен министър на правосъдието юрист и бивш прокурор Андрей Янкулов в подробен анализ, публикуван в социалните мрежи.
Повод за коментара му са думите на Кьовеши, че през 2020 г. с участието на българското правителство Теодора Георгиева е била избрана за европейски прокурор от България, въпреки че не е била първият избор на Комитета по подбор.
Според Янкулов тази информация е публично известна още от 2021 г. и не засяга единствено България. Той подчертава, че подобни случаи е имало и при други държави членки на Европейския съюз.
В анализа си той обяснява подробно как протича процедурата по назначаване на европейски прокурори. По думите му първият етап е изцяло под контрола на националната държава, която изпраща трима кандидати. След това Комитетът по подбор към ЕС ги оценява и класира, а окончателното решение се взема от Съвета на ЕС.
Янкулов обръща внимание, че Съветът на ЕС не е длъжен да се съобрази с класирането на Комитета по подбор, освен ако становището за конкретен кандидат не е отрицателно.
Той припомня и скандал от 2021 г. в Европейски парламент, когато са възникнали спорове за назначенията на европейски прокурори от Белгия, България и Португалия. Причината е била именно, че Съветът на ЕС не се е съобразил с препоръките на Комитета по подбор.
По думите му тогава Европейският парламент е поискал цялата документация, свързана с номинациите на кандидатите от трите държави. Янкулов цитира и публикация на Euractiv, според която в случаите с Белгия, България и Португалия решенията на Комитета по подбор са били „отменени с министерско решение“, а в крайна сметка са били посочени кандидати, които не са били първи избор.
Според него обаче темата така и не е получила сериозен обществен и медиен отзвук в България.
Особен акцент в позицията му е поставен върху прозрачността около процедурата. Янкулов твърди, че кореспонденцията между националните правителства и Съвета на ЕС съществува, но е класифицирана като поверителна от самия Съвет.
„Ако трябва да се иска информация, тя следва да бъде изискана именно от Съвета на ЕС, а не от националното правителство“, посочва той, като настоява европейските институции да осигурят повече прозрачност по всички подобни случаи.
В заключение Андрей Янкулов подчертава, че интервюто на Лаура Кьовеши всъщност поставя много по-сериозни въпроси – както за дисциплинарното производство срещу Теодора Георгиева, така и за начина, по който е функционирал българският офис на Европейска прокуратура от създаването му до днес.
Присъединете се към нашия Телеграм
