„Първите резултати от въздушно-лазерното сканиране на свлачището край Смолян–Пампорово вече са факт. Екипът на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ извърши високорезолюционно LiDAR заснемане на района, като бяха обхванати около 850 дка, включително активната свлачищна зона и нейната непосредствена околност.“
Така започва Facebook публикация на директора на Университетския център за геопространствени изследвания и технологии към СУ доц. Стелиян Димитров, която продължава:
„Още първоначалната обработка на данните показва, че става въпрос за изключително сложен и мащабен морфодинамичен процес. Лазерното сканиране позволява „премахване“ на растителността и генериране на високоточен цифров модел на терена, чрез който се разкриват детайли, практически невидими при стандартно наблюдение на терен.
Анализът ясно показва:
- силно изразена морфологична деформация;
- наличие на ясно обособени зони на откъсване и акумулация;
- сложна микроморфология в рамките на свлачищното тяло;
- множество вторични деформации;
- сериозна трансформация на релефа и дренажната структура.
Интересни и особено важни са резултатите, свързани с цифровия модел на терена (DTM), анализа на наклона и различните надлъжни и напречни профили, които дават много по-детайлна представа за вътрешната морфология и пространствената организация на свлачищния процес. Те ясно показват сложната геометрия на свлачищното тяло, зоните с най-силна деформация, промените в наклона, както и връзката между релефа, дренажната структура и активните процеси на преместване на земните маси.
Важно е да се отбележи, че при обработката на данните е установен и определен проблем — все още неразтопеният сняг, особено в зоните около и под дървесната растителност, е повлиял върху качеството на част от данните и е създал допълнителни затруднения при генерирането на цифровия модел на терена. Въпреки това, с оглед изключително краткото време за реакция и сложните теренни условия, получените данни са с много добри характеристики и предоставят сериозна основа за последващ детайлен анализ.
Особено впечатляващи са високата пространствена детайлност на данните и възможността за извличане на морфометрични характеристики с много висока точност, което създава сериозна основа за последващ научен анализ и оценка на риска.
Предстои:
- детайлна класификация и филтрация на облака от точки;
- анализ на морфометричните характеристики;
- изследване на потенциалните критични зони;
- оценка на стабилността и възможните бъдещи развития на процеса;
- интегриране на данните с геоложка, геоморфоложка и климатична информация.
В следващите дни ще продължим обработката и подобряването на получените продукти, след което част от данните ще бъдат публикувани като отворени научни данни в платформата Zenodo – международно научно хранилище за публикации и изследователски данни, разработено с подкрепата на CERN и OpenAIRE. Данните ще могат да бъдат използвани свободно за научни, образователни и изследователски цели, при единственото условие да бъде цитиран източникът.
На този линк може свободно да бъде разгледана и анализирана ортофотокартата и цифровият модел на терена (DTM) на района, които позволяват и извършването на базови измервания директно в уеб среда.
Продуктите са създадени на базата на високорезолюционните данни от въздушно-лазерното сканиране и фотограметричното заснемане и предоставят детайлна пространствена информация за свлачищната зона и прилежащите територии.
Това е пореден пример колко важни стават съвременните геопространствени технологии в условията на променяща се и все по-динамична географска среда.
Високорезолюционните LiDAR данни дават възможност не само за документално фиксиране на подобни бедствия, но и за значително по-добро разбиране на механизмите, които ги задвижват – ключово условие за бъдеща оценка на риска и превенция.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Нов електронен раков регистър ще следи лечението на онкоболни
