Достъпът до здравеопазване изисква не само инфраструктура, а и кадри, посочват в своя позиция от Българския лекарски съюз /БЛС/. В нея пише:
„Във връзка с обявеното начало на изпълнението на проектите за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини, Българският лекарски съюз принципно подкрепя усилията за подобряване на достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната. В същото време обаче не може да не се отбележи, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила, съобразени с реалните възможности на системата и гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност. Нещо повече – те трябва да отразяват в достатъчна степен един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване, а именно липсата на медицински кадри.
Данните от последното национално проучване на агенция „Тренд“, проведено по поръчка на Българския лекарски съюз, са показателни в това отношение. Като сериозен недостатък на здравната система се откроява недостигът на медицински специалисти. Друг съществен дефицит е недостатъчното покритие на здравните услуги в определени региони на страната. На този фон липсата на инфраструктура и оборудване остава на заден план в обществените нагласи.
В този контекст възниква основателният въпрос доколко изграждането на нови амбулатории ще постигне реален ефект, ако липсват лекари, които да работят в тях. Практиката до момента показва, че дори при наличие на сериозни стимули от страна на редица общини – включително предоставяне на жилища, финансови бонуси и други облекчения – интересът от страна на медицинските кадри остава ограничен.
Това е показателно, че проблемът не се изчерпва с материалната база, а се корени в по-дълбоки структурни дефицити: недостатъчен брой медицински кадри, значителна част от които са в напреднала възраст, неравномерното им териториално разпределение, както и липсата на последователни и дългосрочни политики за тяхното задържане и развитие – фактори, които допълнително задълбочават проблема в дългосрочен план.
Считаме, че ресурс от подобен мащаб би могъл да бъде насочен по-ефективно, ако паралелно или приоритетно се инвестира в стимулиране на обучението, специализацията и задържането на медицински кадри в страната. Това включва както финансови механизми, така и създаване на предвидима и устойчива професионална среда, която да мотивира младите лекари да се реализират в България, включително и в по-слабо обезпечените региони.
Българският лекарски съюз подчертава, че устойчивото развитие на здравеопазването изисква балансиран и реалистичен подход. Без наличието на достатъчно квалифицирани специалисти, дори най-добре изградената инфраструктура рискува да остане неизползвана.
Прави впечатление, че настоящото ръководство на Министерство на здравеопазването предприема действия по сключване на договорите броени дни преди приключването на своя мандат. Паралелно с това обаче процедурите, свързани с други ключови програми в сектора, бяха рестартирани от самото начало.
В заключение изразяваме надежда, че бъдещите управленски решения ще бъдат съобразени с реалната ситуация в здравната система и ще адресират приоритетно най-съществените й проблеми. Подобен тип ключови и дългосрочни решения, насочени към преодоляване на действително наболели проблеми, следва да бъдат вземани след задълбочено обсъждане и постигане на консенсус, включително и с тези, чиято дейност е пряко и съществено засегната. Само чрез последователна и дългосрочна политика може да се гарантира реално подобрение в достъпа и качеството на медицинската помощ за българските граждани.
Заседание на Прокурорската колегия
А днес на заседание се събира Прокурорската колегия – първото, след като управляващи и част от опозицията в бъдещия 52-ри парламент призоваха изпълняващия функциите главен прокурор да подаде оставка. В дневния ред на колегията няма предварително записана точка, свързана с казуса около обвинител номер едно.
Досега представителите на държавното обвинение отказваха да го сменят с мотив, че той е в заварено положение и за него не се отнася промяната в закона, според която може да остане на поста най-много шест месеца.
Какво следва оттук нататък?
На заседанието на Прокурорската колегия оставката трябва да бъде внесена като извънредна точка. На мястото на Сарафов трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите главен прокурор. Това става измежду двамата му заместници – Ваня Стефанова и Магдалена Лазарова.
Магдалена Лазарова беше назначена като заместник главен прокурор преди една година. Преди това тя работеше като съдия в Софийския апелативен съд. Ваня Стефанова е прокурор от Върховната касационна прокуратура. Това беше и длъжността ѝ преди да стане заместник на главния прокурор.
Напълно е възможно днес да получим отговора на това кой ще е следващият изпълняващ функциите главен прокурор.“
Присъединете се към нашия Телеграм
