Генералният адвокат към Съда на Европейския съюз Николас Емилиу е излязъл със становище по делото, свързано с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на БНБ, в което очертава границите между националните правомощия и изискванията на европейското право, съобщи „DarikNews“.
В заключението си той посочва, че българската правна рамка, включително правилата за деклариране на интереси и основанията за предсрочно освобождаване, по принцип е съвместима с нормите на ЕС, стига да са гарантирани независимостта на централната банка и отсъствието на конфликт на интереси.
Сред основните изводи се откроява, че правото на ЕС допуска националните законодателства да задължават членовете на ръководствата на централните банки да декларират участията си в търговски дружества и други организации. Според становището подобно изискване цели предотвратяване на конфликт на интереси и защита на независимостта на институцията.
Посочва се още, че правилото за предсрочно освобождаване, предвидено в Устава на Европейската система на централните банки, се прилага пряко за управителите на националните централни банки. В същото време държавите членки имат право да въведат сходни критерии и за други представители на ръководството, включително за подуправители.
Друг важен извод е свързан с участието в търговски дружества. То не е забранено по принцип, но е допустимо само при наличие на механизми, чрез които да бъде установено дали възниква конфликт на интереси. Ако бъде установен такъв конфликт, може да бъде предоставен срок за отстраняването му, а при неизпълнение да се приеме, че лицето вече не отговаря на изискванията за заеманата длъжност.
В същия контекст се разглежда и участието в юридически лица с нестопанска цел. Според становището националното право може да изисква предварително разрешение за такава дейност, а при липса на подобно разрешение и неизпълнение в рамките на определен срок да настъпят последици за заеманата длъжност.
Като четвърти ключов момент генералният адвокат откроява ролята на компетентния орган. Той трябва самостоятелно да прецени дали е налице „сериозно нарушение“ по смисъла на европейското право. Изрично се подчертава, че не е допустимо освобождаване да бъде извършвано автоматично единствено въз основа на констатации на друг орган.
В становището е представена и хронологията на събитията, довели до спора.
През юли 2023 г. Андрей Гюров е избран за подуправител на Българската народна банка и ръководител на управление „Емисионно“. След встъпването си в длъжност той подава изискуемите декларации за несъвместимост, имущество и интереси.
През август 2023 г. декларира 2% участие в дружеството „Йонтех Инженеринг“, което впоследствие продава през ноември същата година. Успоредно с това посочва и участие в управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел.
През февруари 2024 г. Гюров подава нова декларация, в която посочва, че към релевантния момент не притежава такива участия.
През юни 2024 г. антикорупционният орган установява несъвместимост и уведомява БНБ и Народното събрание.
След това Управителният съвет на БНБ приема решение за предсрочното му освобождаване, като приема, че са налице както липса на изисквания за длъжността, така и сериозно нарушение.
Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Присъединете се към нашия Телеграм
Сигнал до Искра.бг: Сметната палата е открила нарушения в Община Несебър! Защо АДФИ мълчи?
