На фона на войната в Близкия изток и покачващите се цени на изкопаемите горива Европа губи милиарди от неизползвана възобновяема енергия. В същото време европейските домакинства могат да спестят до 300 милиарда евро годишно. Това показва нов международен доклад, фокусиран върху концепцията за чиста енергийна гъвкавост – ключов инструмент за по-ниски сметки за енергия и по-голяма енергийна сигурност за ЕС.
Проучването, изготвено от „The Brattle Group за Beyond Fossil Fuels“, разглежда как електроенергийните системи могат по-добре да балансират производството и потреблението на електроенергия чрез използване на чисти технологии. Докладът обхваща всички европейски региони и прави анализ на седем държави, сред които и България.
Според концепцията за чиста енергийна гъвкавост енергийната система трябва да поддържа баланс между производство и потребление на електроенергия във всеки един момент чрез възобновяеми енергийни източници и чисти технологии – различни системи за краткосрочно и дългосрочно съхранение на енергия, технологии за оптимизиране и увеличаване на капацитета на преносната мрежа и интерконектори. Това би позволило на системата да реагира на промените в търсенето и консумацията на електроенергия както краткосрочно (от секунди), така и дългосрочно (сезонно).
Необходимостта от подобни решения вече се усеща. Само през 2024 г. ограниченията в електропреносната мрежа в седем европейски държави са довели до около 7.2 млрд. евро загуби от неизползвана възобновяема електроенергия. Проучването изчислява още, че до 2030 г. гъвкавостта от страна на потребителите може да спести на европейците до 300 милиарда евро годишно – чрез консумация на електроенергия с умни батерии, интелигентни термопомпи, системи за управление на потреблението в големи сгради и други технологии. Домакинствата и фирмите, които използват подобни решения, могат да спестят до 86 милиона евро годишно в цяла Европа – или около 600 евро на домакинство. За потребителите, застрашени от енергийна бедност, това би означавало по-достъпна електроенергия и по-голяма сигурност.
В контекста на новите геополитически сътресения и нестабилните цени на енергията, концепцията за чиста енергийна гъвкавост се разглежда и като начин Европа да намали зависимостта си от изкопаеми горива, включително изкопаем газ. Това би я направило по-независима от външни сили. До 2050 г. се очаква капацитетът за чиста енергийна гъвкавост в европейските държави да нарасне от грубо 150 GW до 700 GW – близо четири пъти повече от сегашния капацитет на европейските газови централи (186 GW), което разкрива пълния потенциал на идеята.
2026 г. е ключова за Европа в развитието на чиста енергийна гъвкавост. Очаква се през юни страните от ЕС да направят първа оценка на капацитета си (Clean Flexibility Assessment) – процес, който има за цел да анализира колко добре електроенергийните системи могат да се адаптират спрямо концепцията. Оценката ще помогне на регулаторите и операторите на мрежи да разберат кои решения работят най-добре във всяка страна и как могат да се намалят разходите за електроенергия, да се увеличи енергийната сигурност и да се ускори преходът към възобновяеми източници.
За България това е възможност да използва по-добре бързо растящия си потенциал за възобновяема енергия. Според доклада страната ни се развива бързо при изграждането на слънчеви мощности, но все още е в ранен етап по отношение на решенията за енергийна гъвкавост, които позволяват тази енергия да се използва ефективно. В страната вече се реализират и първите хибридни проекти, които комбинират възобновяема енергия със съхранение – край Перник, Селановци и Ловеч. Според доклада периодът до 2030 г. ще бъде решаващ за това дали България ще успее да развие пълния потенциал на чистата енергийна гъвкавост.
„България има всички предпоставки да бъде пълноправен участник на европейския енергиен пазар. С бързото развитие на възобновяемата енергия у нас следващата важна стъпка е инвестицията в решения за чиста енергийна гъвкавост, които позволяват тази енергия да се използва по-ефективно. Това не е само климатична политика, а икономическа възможност – за по-ниски сметки за енергия, по-стабилна система и по-голяма енергийна независимост“, коментира Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България.
Присъединете се към нашия Телеграм
Владислав Панев: Не може държавата да покрива цялото поскъпване на горива, ток или газ!
