Войната на Съединените щати и Израел срещу Иран в Близкия изток покачва цените на петрола и газа в глобален мащаб и тази тенденция предстои да се прояви ясно и в България. При продължителни военни действия може да се очаква криза с цените на изкопаемите горива, както се случи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Това неминуемо ще доведе и до по-високи цени на електричеството заради определящата за европейския пазар цена на газа.
Повтарящите се шокове в цените на изкопаемите горива поставят огромна тежест върху домакинствата и бизнеса. Такава нестабилност се отразява неминуемо и на държавните финанси – например чрез финансирането на схеми за компенсации, нагнетяването на газ на много високи цени в хранилището в Чирен, спасяването от фалит на дружества като „Булгаргаз“ и „Топлофикация – София“ заради социалната функция за отопление на топлофицираните български градове. Сметката пак плащат данъкоплатците, въпреки че не я получават с месечните си фактури за енергия.
Продължаващата зависимост от изкопаеми горива не е устойчиво решение. Още повече, че България има огромен нереализиран потенциал в областта на слънчевата енергия, особено в населените места близо до потребителите. У нас има и широко поле за развитие на енергийните общности или кооперативи. Тепърва трябва да се разработи ефективен механизъм за споделяне на енергията, която те произвеждат, между членовете и да се увеличи енергийната ефективност. Развитието на децентрализирана енергия от хората вече е въпрос на национална сигурност и устойчивост на обществото ни на множество кризи, които се случват паралелно.
По време на скорошната криза с цените на енергията през 2021-2023 г. енергийните общности успяха да предпазят своите членове от високите цени на електроенергията. В белгийските региони Фландрия и Валония например, енергийните кооперативи Ecopower и Cociter – и двете общности от граждани, успяха или да поставят таван на цените, или да ги задържат под пазарните. Това бе възможно благодарение на способността им да задоволяват напълно потреблението на своите членове чрез собствено производство на възобновяема енергия, разположено в съответните региони.
Инвестициите във възобновяеми източници засилват създаването на вътрешна стойност, осигуряват работни места и повишават устойчивостта на икономиката. Сега е времето за решителни политически действия за социално справедлив преход към производство на енергия от възобновяеми източници с активното участие на гражданите.
В този период много политици и анализатори ще видят възможност за възраждане на въглищната индустрия и ще прогнозират дългосрочно бъдеще с големи печалби за държавния комплекс „Марица-изток“. Въглищните централи и мини продължават да имат важна роля за българската енергетика, но тя се променя бързо и драстично. Произведената от тях енергия остава скъпа и те излизат в печеливши позиции само в периоди на тежки кризи за всички. Освен това продължаващата зависимост от въглища идва на висока цена – милиарди евро разходи за здраве и стотици случаи на преждевременна смърт заради замърсяването със серен диоксид, живак, прах, тежки метали.
Възможността за нова енергийна криза очаквано съвпада и с вълна от сигнали и оплаквания за драстично увеличение на сметките за електроенергия на домакинствата. Все още няма еднозначно институционално обяснение за случващото се, но едно е ясно – в ситуация на икономически трудности и растящи разходи за живот, достъпът до енергия от евтин и сигурен източник ще бъде все по-необходим. Защитата на най-уязвимите е задължително условие, а призивът на „Грийнпийс“ – България за по-ясни и визуализирани сметки за енергия към Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране, както и електроразпределителните дружества в страната, е все по-актуален.
Много политици и анализатори ще използват кризисния момент да рекламират и проектите за добив на изкопаем газ в българските води на Черно море, водени от международните корпорации OMV Petrom и Shell. Перспективите пред тях обаче са твърде отдалечени във времето, за да имат каквото и да било влияние за кризата, пред която сме изправени сега. Дори и България да има „собствен добив“, изкопаемият газ е глобално търгувана стока и е илюзорно да се очакват преференциални цени за евентуално добивания в Черно море.
Присъединете се към нашия Телеграм
