Между 2 и 6 февруари президентът Илияна Йотова влезе в ключова фаза от процедурата по назначаване на служебен министър-председател – консултациите с парламентарно представените сили. Фонът беше ясно очертан: според действащите конституционни текстове държавният глава трябва да избере служебен премиер измежду ограничен кръг кандидати, а в публичния дебат все по-силно доминираха темите за датата на изборите, “честния вот”, ценовия натиск и отговорността на институциите.
На 2 февруари беше потвърден графикът за началото на консултациите: на 3 февруари президентът трябваше да се срещне първо с ГЕРБ–СДС, а след това с ПП–ДБ. Още същия ден се появи и първото ясно политическо напрежение: “Възраждане” обяви, че няма да участва в консултациите и призова президентството да пристъпи към назначаване на служебен кабинет и насрочване на избори. В позицията си партията заяви и предпочитание към конкретна фигура от “домовата книга”.
Преди разговорите с партиите Йотова вече беше провела срещи с потенциалните кандидати за служебен премиер, като публично беше съобщено, че “да” са казали петима: подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и двама заместник-председатели на Сметната палата – Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Консултациите започнаха на 3 февруари, като Йотова постави като водеща цел организацията на “честни, прозрачни и добре организирани избори” и подчерта, че няма намерение процедурата да се “разтяга” изкуствено. ГЕРБ–СДС влезе с предложение да се разшири “полето” за избор – включително с идея за нов избор на председател на Народното събрание, който да може да поеме конституционния ангажимент като служебен премиер. ПП–ДБ постави акцент върху гаранциите срещу купуването на гласове и върху ролята на ключови министерства (вътрешно и правосъдие) за ограничаване на злоупотреби и влияние върху вота.
На 4 февруари президентът продължи срещите с други парламентарни групи, а централната линия в изказванията ѝ беше, че след конституционните промени изборът е “наложен” и отговорността за служебния кабинет е “изцяло” на Народното събрание – теза, която Йотова повтори нееднократно. ДПС–“Ново начало” постави тежест върху нуждата служебното управление да гарантира честен вот, но и да се справя с теми, които пряко удрят гражданите – включително бюджетни решения и контрол върху ценовия натиск в условията на работа с удължен бюджет и първи месеци от въвеждането на еврото (в публичния дебат – “ценовият шок”). БСП–“Обединена левица” разговаря с президента в рамката на “спешни решения” за овладяване на ценовия натиск, като Йотова подчерта и очакване служебният кабинет да има ясна представа “какво наследява”, а правителството в оставка да носи отговорност в периода до назначаването на нов кабинет.
ИТН атакува темата за (не)партийността на служебния премиер и предупреди, че сред петимата кандидати има фигури, възприемани като “политически оцветени”, настоявайки изборът да пада върху човек, който не носи партийна идентификация. В същия ден беше потвърдено и следващото продължение на процедурата: консултациите да продължат на 10 февруари с останалите парламентарни сили.
След двата интензивни дни на срещи (3 и 4 февруари) процесът реално влезе в кратка пауза до обявената дата 10 февруари. В медийния поток се появиха и уточнения за ангажименти на държавния глава в чужбина около откриването на зимните олимпийски игри, което също се споменава като контекст за разпределението на срещите.
На 6 февруари се засили политическият натиск върху президентството. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично призова Йотова “незабавно” да приключи консултациите и да назначи служебен премиер, като аргументира позицията си с тезата, че администрацията и държавата “не работят” в ситуация на продължаваща оставка и предизборен режим.
В същата линия на публичния спор изплува и темата за датата на предсрочните избори: Йотова говори за избори “на първата възможна дата след великденските празници”, а в медийни публикации започна да се обсъжда конкретна възможна дата през април.
Случаят, станал известен като „тройното убийство край хижа Петрохан“, се развива в няколко паралелни линии – какво е установено на място, кои лица са във фокуса на разследването и какво остава непотвърдено в публичното пространство. По първоначална информация три тела са открити в района на хижа край прохода „Петрохан“, като на терен е изпратена оперативно-следствена група и е започнат оглед и процесуално-следствени действия. В ранните часове след сигнала беше съобщено и за затруднения при влизане/работа вътре в сградата заради риск, свързан с безопасността (вкл. споменати газови бутилки), както и за данни, че част от постройката е била засегната от пожар.
В дните след откриването на телата институциите и медиите насочиха внимание към издирване на лице, свързвано със случая – Ивайло Калушев. В публикации се съобщава, че полицията го издирва и че се проверяват адреси/възможни „горещи следи“, без към момента публично да е изяснен мотивът и точната картина на случилото се.
Паралелно с това се появи и линия, свързана с издирване на непълнолетен (15-годишен), като в медийни материали се цитира баща му (спелеолог), че няма контакт с него от 29 януари, и се изтъква, че детето е в компания с издирвания Калушев.
Около случая се натрупаха много версии – от криминални конфликти до хипотези за „по-широк“ контекст. В коментарни формати и анализи се прави разграничение между установени факти и елементи, които към момента са само предположения или медийни твърдения без официално потвърждение. Отделно, част от медийното отразяване поставя въпроси за организации/контакти и интерес на различни служби, но тези линии остават на равнище „проверява се/твърди се“, без публично обявени заключения на разследващите органи.
През изминалата седмица в публичното пространство се появиха поредица разкрития за изтекли видеозаписи, заснети с камери в салони за лазерна епилация и в поне един гинекологичен кабинет, които са били публикувани в платени сайтове за възрастни и групи с порнографско съдържание. Тези случаи предизвикват широко обществено внимание и поставят сериозни въпроси за защитата на личните данни, правната регулация и криминалното разследване.
Случаят започна с разкрития, че видеозаписи от клиентки в салони за лазерна епилация в Бургас са изтекли в световни порносайтове. Клиентки откриват свои материали онлайн — заснети без тяхно знание или съгласие, включително по време на интимни процедури. Според медийни публикации засегнатите вече са над 80 жени, които са подали сигнали в полицията и прокуратурата. Открити са камери в помещения за лазерна епилация, които записвали клиентките голи, без ясна видима причина за инсталацията в такива зони на студиата. В някои от видеата се коментира, че има малолетни и непълнолетни лица, влели това в още по-чувствителна правна и етична рамка.
Други видеа, които са били публикувани в платени сайтове за възрастни, са свързани с гинекологичен кабинет в София. Според съобщенията те включват записи от прегледи на жени, направени чрез камера, поставена в кабинета, която е позволила заснемане по време на медицинските процедури. В медиите се цитират подробности за камерата и твърдения на лекаря, свързан с кабинета, че камерата е била за сигурност или е настроена да работи при активиране от движение, а не за постоянна видеозапис. Лекарят твърди, че не е самият той поставил камерата или че е имало официално уведомление — позиция, която ще бъде проверена от компетентните органи.
Въпреки че случаите са широко отразени от медиите, все още няма окончателни публични резултати от разследването, като:
- Кой е бил отговорен за поставянето на камерите и за разпространението на видеата.
- Дали има повдигнати обвинения или задържани лица по двата случая.
- Какви мерки ще бъдат предприети за щети и компенсации за засегнатите лица.
Случаите продължават да се развиват и следствие от общественото внимание и разследвания се очакват нови детайли как институциите ще се справят с нарушенията на личното пространство и разпространението на чувствителни видеа в интернет.
Във вторник стана ясно, че Върховният административен съд оставя в сила решение на Административен съд – Бургас, с което са отменени ключови текстове от общинската наредба, определящи цените за кратковременно паркиране в „Синя“ и „Зелена“ зона, както и свързани правила за талони, карти и електронни форми на плащане. Решението е постановено по адм. дело № 9713/2025 г. след касационни жалби на Общински съвет Бургас и Община Бургас срещу Решение № 6295/11.07.2025 г. по адм. дело № 435/2025 г. на първата инстанция.
В мотивите си съдът приема, че при приемането на измененията в наредбата е допуснато съществено процесуално нарушение – липсват конкретни мотиви за очакваните резултати, включително финансовите, каквото изисква Закон за нормативните актове. Според решението, тъй като увеличението има пряко финансово отражение върху гражданите и организациите, е следвало да има анализ на приходи и разходи при старите цени и очаквания ефект след повишението – какъвто не е представен.
Наред с това съдът приема и материална незаконосъобразност, свързана с включването на 20% ДДС в цените за услугите по паркиране в определените зони. В решението подробно е обсъдено приложението на Закон за данък върху добавената стойност и правилото, че държавните и местните органи не са данъчно задължени лица за дейности, които извършват в качеството си на орган на власт, освен при изрично посочени изключения или при значително нарушаване на конкуренцията.
