Парламентът прие окончателно на второ четене измененията в Изборния кодекс, с които се въвежда лимит на броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз. Решението беше взето от Народното събрание. Промените са внесени от парламентарната група на „Възраждане“ и предвиждат извън дипломатическите и консулските представителства в страни извън ЕС да могат да се разкриват най-много до 20 секции за гласуване. Това съобщи „БТА“.
Депутатите решиха, че избирателни секции извън дипломатическите или консулските представителства ще се образуват при наличие на не по-малко от 40 подадени заявления за гласуване.
Предложението беше прието със 117 гласа „за“, 82 „против“ и 10 „въздържал се“. Подкрепа оказаха ГЕРБ, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, а против гласуваха „Продължаваме промяната – Демократична България“, „ДПС – Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“.
Преди окончателното гласуване заседанието на два пъти беше прекъсвано заради липса на кворум, установена при гласуване на предложения за пряко предаване на обсъжданията. По време на дебатите Йордан Иванов от ПП–ДБ настоя те да бъдат излъчвани пряко по Българското национално радио и поиска проверка на кворума. Електронната система отчете 122 народни представители в залата, но предложението за пряко предаване беше отхвърлено. След това Александър Иванов от ГЕРБ–СДС поиска прегласуване и нова проверка на кворума, която показа 111 депутати, което доведе до 15-минутна почивка, обявена от председателстващия Костадин Ангелов.
След възобновяване на заседанието беше направена нова проверка на кворума, която отчете 121 депутати. Първоначално беше прието, а след това отхвърлено предложението за включване на камерите на Българската национална телевизия за пряко излъчване на дебата по Изборния кодекс. По предложение на „Възраждане“ парламентът удължи работното си време до окончателното приемане на промените, като решението беше подкрепено от 120 народни представители, 83 гласуваха „против“, а 10 се въздържаха.
След почивката дебатите започнаха по същество. Надежда Йорданова от ПП–ДБ заяви, че с ограничаването на секциите се стеснява правото на българските граждани извън ЕС да гласуват, като според нея целта е да бъдат наказани избиратели, които на предишни избори не са подкрепили определени политически формации. Тя постави въпроса защо броят на секциите е именно 20 и на кого е дадено това обещание.
Драгомир Стойнев от „БСП – Обединена левица“ посочи, че във Великобритания избори зад граница се провеждат само в посолства и консулства с цел по-голям контрол. Той заяви, че не се отнема правото на глас на българските граждани извън ЕС, тъй като те могат да гласуват в дипломатическите представителства или да се върнат в страната.
Мартин Димитров от ПП–ДБ отбеляза, че българите в чужбина изпращат значителни средства в страната, което се отразява и под формата на данъци и инвестиции. В отговор Надежда Йорданова подчерта, че българските граждани трябва да имат равни права независимо къде се намират, като посочи, че само за 2024 г. приносът на българите в чужбина е около 3 млрд. евро.
От ПП–ДБ предложиха броят на секциите извън ЕС да бъде увеличен на 100, а от „Алианс за права и свободи“ – на 70, но и двете предложения бяха отхвърлени. Предложение на ГЕРБ–СДС лимитът да бъде 30 секции също не получи подкрепа в пленарната зала.
Присъединете се към нашия Телеграм
В КЕВР нямало жалби за завишени сметки за ток, но проверки започнали! Глобите са до 1 млн.
