На прага на новите парламентарни избори пред структурите на ГЕРБ в Бургас стои ключов въпрос: ще донесе ли отново разочарование резултатът на Димитър Николов като водач на листата и докъде ще стигне тенденцията на загуба на гласове.
На последните парламентарни избори Николов за първи път оглави листата на ГЕРБ в област Бургас – ход, представян като големия коз на партията. Очакванията обаче не се оправдаха. Резултатът беше същият като на предходните избори – 4 депутатски места. А персоналното представяне на кмета на Бургас остана далеч под очакванията и с основание може да бъде определено като разочароващо.
Този резултат изненадва единствено онези, които отказват да си дадат реална сметка за динамиката на подкрепата към Николов през годините. Истината е, че още от 2015 г. насам той губи позиции – и то устойчиво.
Възход и падение
Политическата кариера на Димитър Николов започва като водач на листата на СДС в Бургас през 2004 г., когато цялата листа събира едва 3809 гласа. През 2007 г. той вече е кандидат за кмет на ГЕРБ и стига до балотаж с 38 456 гласа на първия тур. Този рязък скок обаче трудно може да се обясни с лична популярност – много по-логично е да се свърже с възхода на новата тогава партия ГЕРБ и силния обществен заряд около Бойко Борисов.
През 2015 г. Николов достига своя пик – близо 70% подкрепа и около 71 000 гласа. Доколко този резултат се дължи на личния му рейтинг и доколко на добре смазаната партийна машина, „Цецомобила“ и липсата на видеонаблюдение в секциите, едва ли някога ще стане ясно. Факт е обаче, че през 2018 г. беше въведено видеонаблюдението, а през 2019 г. Цветан Цветанов беше изваден от ГЕРБ – и оттам насетне резултатите на „най-успешния“ кмет започнаха да се топят.
През 2023 г. Николов регистрира най-слабия си резултат в кметски избори – 37 552 гласа. Това означава, че след четири „успешни“ мандата за него гласуват с близо 1000 души по-малко, отколкото на първия тур през 2007 г.
Още по-показателно е, че само за 8 години подкрепата му е намаляла с цели 33 680 гласа.
Липсата на убедителен опозиционен кандидат, който да обере тази маса от разочаровани избиратели, дълго време прикриваше мащаба на този срив от по-широката публика.
Денят Х
Под сериозен натиск от София Димитър Николов за първи път оглави и парламентарна листа. Резултатът: 9166 преференции от цялата област. Това са над 27 000 гласа по-малко от резултата му само година по-рано като кандидат за кмет – и то само в рамките на община Бургас.
Тук трябва да се отчете и т.нар. „бонус от водачеството“. Практиката ясно показва, че първото място в листата носи автоматично между 2000 и 3000 гласа. Това се видя както при смяната на Любен Дилов-син с Жечо Станков, така и при последващата рокада със самия Николов. И в двата случая старият водач губеше именно толкова преференции.
Ако приложим същата логика, реалната лична подкрепа за кмета на Бургас се свива до около 7 000 гласа – резултат, който трудно може да се нарече „асо пика“.
Накъде оттук нататък?
И тук идва големият проблем пред ГЕРБ в региона. След като дълго пазеният коз се оказа далеч по-слаб от очакваното, каква е алтернативата?
Тези избори няма да приличат на предишните. На терена вече е проектът на Радев, който очевидно ще гони поне 5 депутатски места в региона. ДПС – „Ново начало“ пък излизат извън традиционния си електорат и ще се борят агресивно за корпоративния вот.
В същото време ГЕРБ в Бургас изглежда неподготвен за предсрочни избори.
Инфраструктурата е в лошо състояние, политиката през последната година беше всичко друго, но не и ориентирана към гражданите, а Община Бургас дори получи публичен шамар в национален ефир с глоба за нарушаване на Закона за еврото – и няма никаква гаранция, че това ще е последният подобен случай.
Остава въпросът: има ли изобщо стратегия в ГЕРБ – Бургас, или надеждата е спадът да се ограничи до 3 депутати, а резултатът на Димитър Николов, ако не друго, поне да се задържи около същите 9000 гласа?
Присъединете се към нашия Телеграм
